О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 06.12.2016 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2340 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 4.07.2016г. за издаване на изпълнителен лист на [фирма] от Пловдивския апелативен съд. Съдът се е произнесъл по молба вх. № 5541/4.07.2016г. на [фирма] за издаване на изпълнителен лист срещу Т. Й. Г. за сумата от 46 320 лв. главница, като част от общо задължение от 93 240 лв., представляваща стойността на изработено по договор от 16.06.2012г., както и за сумата от 9553.55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 46 320 лв. за времето от 16.06.2013г. до 26.06.2015г. ведно със законната лихва върху присъдената главница от 26.06.2015г. до окончателното й заплащане.
Жалбоподателят Т. Й. Г. иска отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като нищожно, недопустимо и неправилно.
Ответникът [фирма] в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
По същество жалбата е неоснователна.
По оплакването за нищожност на разпореждането за издаване на изпълнителен лист:
Съдът се произнася с три вида съдебни актове: решения, определения и разпореждания. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Същото важи за постановени от съда определения и разпореждания. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед на едноличното произнасяне от съда по съответния процесуален въпрос във връзка с администриране на делото. Затова разпореждането се постановява еднолично. По молба за издаване на изпълнителен лист съдът се произнася с разпореждане/ чл.406 и чл.407 ГПК/. В случая Пловдивският апелативен съд с обжалваното разпореждане се е произнесъл по молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист, като основанието е невлязлото в сила съдебно осъдително решение. Обстоятелството, че разпореждането няма номер, не го прави нищожно, след като отговаря на останалите изисквания за действителност на съдебния акт.
Неоснователно е искането за обезсилване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист като недопустимо. Видно от данните по делото, съдът е спазил изискването на чл.406 ГПК и постановил разпореждане по молбата, с която е сезиран, за издаване на изпълнителен лист на основание невлязлото в сила осъдително решение на въззивен съд, което по силата на чл.404, ал.1 ГПК подлежи на принудително изпълнение.
При постановяване на разпореждането, Пловдивският апелативен съд не е излязъл извън своята компетентност. Действително съгласно чл.405 ал.2 ГПК, молбата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на актовете по чл.404, т.1 ГПК, се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото. В случаите на принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, следва да бъде съобразен чл.282, ал.1 ГПК. Незабавното му принудително изпълнение следва по силата на закона и съгласно чл.405, ал.2 ГПК компетентен да издаде изпълнителен лист е съдът, който го е постановил, т.е. въззивният съд. В този смисъл е и съдебната практика : определение № 44 от 21.01.2009г. по ч.т.дело № 384/2008г. на ІІ т.о., определение № 513 от 10.10.2011г. по ч.гр.дело № 410/2011г. на ІІІ г.о. и др. Разпореждането на въззивен съд, за издаване на изпълнителен лист на основание незлязло в сила осъдително въззивно решение, не е недопустимо и по аргумент на чл.270, ал.4 ГПК.
В заключение, частната жалба на Т. Й. Г. срещу разпореждането от 4.07.2016г. на Пловдивския апелативен съд е неоснователна.
Ответникът по частната жалба не претендира разноски.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 4.07.2016г., постановено по т.д.№ 318/2016 г. на Пловдивския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: