О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
гр.София, 20.07.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1816/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Срещу определение № 315/22.06.2016 г. по в.т.д. № 93/2016 г. на Апелативен съд-Пловдив е подадена частна жалба от [фирма], с молба да бъде отменено като неправилно, по изложени в жалбата съображения. Жалбоподателят поддържа, че Пловдивският апелативен съд не е съобразил реалната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че предмет на обжалване са решенията по три точки от дневния ред на общото събрание на съдружниците, по една от които са взети две решения, които представляват четири обективно съединени искове и присъждането на минимален адвокатски хонорар за един иск не отговоря на степента на сложност на делото. Дори да се приеме, че исковете по чл.74 ТЗ са неоценяеми, дружеството се е защитавало за материален интерес от 350 000 лв. От съда не е взето предвид, че дружеството се е защитавало пред въззивната инстанция по своята въззивна жалба и по тази, подадена от ищеца по делото, като с оглед на резултата от обжалването, съдът неправилно е разпределил разноските наполовина.
Ответникът И. П. Н. от [населено място] поддържа изразеното от въззивния съд становище, че предмет на разглеждане е един иск, след като е внесена ДТ за един иск. За процесуална защита по един иск следва да се присъжда едно адвокатско възнаграждение, след като в договора за правна защита и съдействие не е направено разграничение какъв е размерът на възнаграждението за отделните искове. За правилен се счита изводът на съда, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от [фирма] е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, като съобрази, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на основание чл.248, ал.1 ГПК, приема следното:
Пловдивският апелативен съд е приел за основателно възражението на ищеца Н. за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на дружеството адвокатски хонорар за първата инстанция в размер на 3288.89 лв., а за втората – 3197,46 лв. Съдът е счел, че на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението се явява прекомерно, съпоставено с минималното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения за неоценяемите искове от 300 лв. Според съда, след като е внесена ДТ за един иск, не е налице обективно съединяване на искове и е намалил възнаграждението на 300 лв. С оглед на изхода от въззивното обжалване, от направените за двете инстанции разноски при възражения и от двете страни за прекомерност на уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения, на ищеца е присъдил половината от направените разноски в размер на 710 лв., а на дружеството – на 320 лв.
ВКС намира частната жалба за частично основателна.
Съгласно т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл.78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната, съдът намалява адвокатския хонорар.
В случая осъществената адвокатска защита на дружеството е по иск по чл.74 ТЗ по две от самостоятелните основания за отмяна на решения на ОС на съдружниците. Частично основателно е оплакването на частния жалбоподател, че определеното от въззивния съд възнаграждение не отговаря на действителната и правна сложност на делото. Страната се е защитавала по неоценям иск, но с въведени няколко основания за отмяна на четири решения за общото събрание на дружеството. Според настоящият състав на ВКС, присъденият размер адвокатско възнаграждение в рамките на минималния размер по Наредба №1/2004г. , не отговаря на усилията на осъществената от дружеството процесуална защита по делото за двете инстанции. Затова определя възнаграждение общо на 2000 лв. и тъй като съдът е присъдил с решението си 320 лв., жалбата се явява основателна за разликата от 1680 лв. , в каквато насока следва да се коригира обжалваното определение. В останалата част частната жалба се явява неоснователна.
Водим от горното Върховният касационен съд, НК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 315/22.06.2016 г. по в.т.д. № 93/2016 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение № 138 от 26.04.2016 г. в частта за присъдените на дружеството разноски за двете инстанции, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА И. П. Н. от Пловдив да заплати на [фирма] допълнително сумата от 1680лв. разноски за двете инстанции, представляваща разликата между 320 лв. и общия им размер от 2000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: