4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
С., 03,12,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 145/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Г. Б. и П. С. Ц. и двамата от [населено място] против решение №1617 от 23.07.2014г. по т.д.350/14 на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №789 от 24.04.2013г. по т.д. № 5541/11г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. Г. Б. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.74,ал.1 ТЗ за отмяна на взетото на О. събрание на съдружниците на „М. С.”, проведено на 14.01.2011г., решение за приемане на Правила за достъп и боравене с информация, комуникация със служители и трети за дружеството лица, в които е разписана регулярността и вида на документите, които ще бъдат предоставяни на съдружниците.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поставили са въпроса –„ Следва ли да се допусне изменение на съдебното решение в частта за разноските въз основа на договор за правна помощ и съдействие, представен по делото едва с подаване искането по чл.248, ал.1 ГПК.”Страната е развила оплакването си, че съдът не бил съобразил факта, че доказателство за договорните отношения между ответното дружество и представляващите го пълномощници било представено с молбата по чл.248 ГПК, като е обосновано в тази връзка противоречие с т.11 на ТРОСГТК №6/12г.
Така поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед мотивите на въззивният съд по повод частна жалба, подадена срещу определение на първостепенния съд, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, произнасянето, по която е инкорпорирано в обжалвания съдебен акт. Въззвният съд, с нарочен диспозитив е потвърдил това определение, с което са присъдени разноски в полза на ответното дружество в размер на 3067.67лв. Въпросът, макар и релевантен, обаче, е разрешен в съответствие с установеното с т.11 на ТРОСГТК №6/12г., тъй като с него е дадено разрешение относно процесуалната възможност да бъде заявено искане за разноски и представени доказателства за тяхното осъществяване до приключване на устните състезания по спора. В случая точно това е направило ответното дружество, като преди приключване на съдебното дирене е заявило искане за разноски, представило е списък по чл.80 ГПК, в който е указало изрично размера на разноските за представителство на един адвокат и в същия срок е представило платежни документи, установяващи плащане на това възнаграждение. Поради това и искането е валидно заявено в първоинстанционното производство и доказано, както е приел въззивния съд в съответствие с цитираната практика.
Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставила въпросите :1/”В противоречие със закона ли е прието решение на ОСС на О., с което са приети правила, в които за неизпълнение задълженията на съдружник в О. е предвидено да се налага санкция, различна от предвидената в чл.126 ТЗ” 2 / Допустимо ли е Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност да приеме вътрешен акт, който предвижда за нарушение на акта от съдружниците налагане на имуществена санкция – парична неустойка и 3/ Може ли с вътрешен акт на дружеството с ограничена отговорност, приет от ОСС в О. да се създават права, задължения и да се предвижда налагане на санкция – неустойка по отношение на трети за дружеството лица/ бивши съдружници/”.Страната подробно е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на съда, по отношение на приетото, за това, че общото събрание може ако е в негов интерес да ограничи достъпа до информация. Разгледано е разбирането на касатора в тази връзка. Допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване,поддържан по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната е мотивирала с липса на практика по поставените въпроси постановена по реда на чл.290 ГПК, както и с това, че с постановеното от възивния съд решение се слагало началото на практика при която „ липсва разкриване на точния смисъла на разпоредбите на чл.123 ТЗ и чл.126 ТЗ”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така изяснената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, от формулираните от касатора въпроси би могло да бъде изведен правен въпрос, но това би установило само общото основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е само една от предпоставките за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение, като страната е задължена да изложи аргументи и да установи и допълнителното поддържано от нея основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Твърденията и изложените оплаквания, свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт, както и изразеното недоволство от постановения правен резултат, следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по въпроса нямало съдебна практика,а с решението на въвззивният съд се поставяло началото на такава практика, след като страната не е обосновала непълнота, или неяснота на приложена правна норма. Общото твърдение за „ липсва разкриване на точния смисъла на разпоредбите на чл.123 ТЗ и чл.126 ТЗ”, не съставлява аргумент за неяснота или непълнота на нормата на чл.123 ТЗ / чл.126 ТЗ е неотносима към конкретния спор/, която е достатъчно ясна, с оглед изброяване на конкретни права на съдружника в О.. Страната, освен това не е изложила и доводи за неправилно формирана съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1617 от 23.07.2014г. по т.д.350/14 на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: