3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№624
гр. София, 07.12.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2071 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. И. срещу определение № 30450 / 16.12.2016г. по ч.гр.д. № 8785 / 2016г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата й, инкорпорирана в частна жалба вх. № 157398/ 06.12.2016г., за изменение на определение № 26483/ 10.11.2016г. по гр.д. № 8785/ 2016г. на СГС, в частта му за разноските, като процесуално недопустима.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е недопустимо, тъй като не е налице молба по чл.248 ГПК, а частна жалба, с която се сезира ВКС. При условията на евентуалност се поддържа неправилност на обжалвания акт. Сочи се, че на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди заплатения от И. адвокатски хонорар в размер на 800 лева за отговор на частната жалба, подадена от банката срещу обжалване на определението, с което се прекратява производството по предявения срещу И. от банката иск по реда на чл.422 ГПК. Жалбоподателката не споделя довода на въззивната инстанция, че след като не е трябвало да се връчва препис от частната жалба на ответниците по иска, те не се явяват страни в производството по частната жалба и не могат да претендират разноски за него.
Ответникът по частната жалба твърди, че частната жалба е недопустима, тъй като определението не подлежи на касационно обжалване. Поддържа се, че непредставянето на списък на разноските представлява пречка за обжалване на постановения акт в частта за разноските. Сочи се, че И. не е страна и няма правен интерес да участва в производството по частната жалба на банката, с което се връща исковата молба и се обезсилват заповедна за изпълнение и изпълнителния лист, издадени в заповедното производство. Прави се искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаление на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за настоящото производство от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 26483/ 10.11.2016г. по ч.гр.д. № 8785/ 2016г. СГС се е произнесъл по частна жалба на [фирма] срещу определението, с което е прекратено производството по предявените от банката срещу И. и други лица искове по реда на чл.422 ГПК, поради неотстраняване на порок на исковата молба. На ответниците по иска не е изпращан препис от исковата молба с доказателствата, но на същите е връчен препис от частната жалба на банката срещу прекратителното определение и И. е депозирала отговор на частната жалба чрез упълномощен адвокат, на който е заплатила възнаграждение от 800 лева. С въззивното определение, с което е потвърдено прекратителното определение, е оставено без уважение искането на И. за присъждане на разноски за частното производство, като в тази част определението е обжалвано с частна жалба, правилно квалифицирана от СГС като молба по чл.248 ГПК. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е оставена без разглеждане. Мотивирано е, че тя е подадена от лице, което няма качеството на страна в съдебното производство по частната жалба срещу прекратителното определение на първата инстанция. В тази насока са изложени съображения, че исковата молба е върната преди връчване на преписи от исковата молба с доказателствата на ответниците по исковете, поради което на основание чл.129, ал.3, изр. посл. на ГПК, препис от частната жалба не се връчва на другата страна и частното производство се развива едностранно – само с участието на ищеца. Допълнително е аргументирано, че при липса на представен списък на разноските по чл.80 ГПК от молителя, молбата за изменение на акта по чл.81 ГПК в частта за разноските е недопустима.
Правилно СГС е квалифицирал подадената от И. частна жалба срещу определение № 26483/ 10.11.2016г. по ч.гр.д. № 8785/ 2016г. СГС като молба по чл.248, ал.1 ГПК, като в съответствие с практика на ВКС е изходил от съдържанието на жалбата и обусловената от закона компетентност на съда, постановил акта по чл.81 ГПК да измени / допълни този акт в частта за разноските. Същевременно неправилно въззивният съд е приел, че искането е за изменение, а не за допълване на акта по чл.81 ГПК в частта за разноските. Доколкото в акта по чл.81 ГПК няма присъждане частично на разноски в полза на жалбоподателката, то искането е за допълване по чл.248, ал.1 ГПК на въззивното определение, разглеждането на което не е обусловено от представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК.
В настоящия случай, въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, а го е преградил, като е оставил молбата по чл.248, ал.1 ГПК без разглеждане, поради което на основание чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК, атакуваното определение подлежи на обжалване. Доколкото частната жалба не е касационна, разглеждането й не е предпоставено от наличие на основанията по чл.280 ГПК.
Правилен е изводът на СГС, че когато исковата молба е върната като нередовна преди връчване на преписи от исковата молба с доказателствата на ответниците, частното въззивно производство по жалбата срещу връщането се развива едностранно – само с участието на ищеца по арг. от разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.2-ро ГПК, според която препис от частната жалба не се представя и не се връчва, именно защото няма насрещна страна по жалбата. С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде споделен, тъй като легитимирано по този молба е само лице, явяващо се страна в производството по акта по чл.81 ГПК, по отношение на който се иска промяна или допълване в частта за разноските. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл.81 вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.23а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30450 / 16.12.2016г. по ч.гр.д. № 8785 / 2016г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.