О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
[населено място], 19.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА К.
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. № 1393/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №1690 от 21.01.2014г., постановено по ч.гр.дело №13530/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2013г., постановено по гр.дело №43900/2012г. на СРС. Жалбоподателят [фирма] , чрез адв. В. Г. иска отмяна на определението като неправилно, като постановено в нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС и чл.36, ал.2 от ЗА. Развива са съображения, че когато нищожността на съдебния акт се релевира чрез жалба, размерът на адвокатското възнаграждение се обуславя от интереса по конкретния материалноправен спор.Не съществува законово основание когато същата нищожност се релевира по исков път- чл.270, ал.1 ГПК-размерът на адвокатското възнаграждение да не се обуславя също от интереса по конкретния материалноправен спор. Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде „справедлив и обоснован”. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, което се разрешава материалноправен спор за сумата от 282 000 щ.д., което е мотивирало страните по договора за правна защита да уговорят адвокатско възнаграждение от 9 500 лв. по предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК. Частният касатор се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: при релевиране на нищожност на съдебен акт чрез иск по чл.270, ал.2 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение обусловен ли е от интереса по материалноправния спор и коя от двете разпоредби е приложима при определяне на адвокатското възнаграждение на чл.7, ал.2 или на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
В отговор на частната касационна жалба адв. И. Г., САК в качеството си на пълномощник на К. ван З. , счита че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Направено е искане по чл.81 ГПК за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да потвърди определението на СРС, въззивната инстанция е приела, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се прецени не само с оглед на разноските направени от представляваното в производството по иск по чл.270, ал.2 ГПК лице, но и с оглед на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото искът по чл.270, ал.2 ГПК/ за прогласяване нищожност на съдебно решение/ е неоценяем, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. , а в случая съдът е присъдил трикратния размер на възнаграждението по наредбата, като това е максималния размер, в който може да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съдът в обжалваното определение се е произнесъл по материалноправния въпрос, посочен от касатора в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното обжалване на определението на САС не следва да се допуска, тъй като не е обоснован допълнителния критерий. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. В съдебната практика няма спор, че искът за прогласяване на нищожността на съдебен акт е неоценяем. Предмет на иска по чл.270, ал.2 ГПК не е спор за материално право, по което се произнесъл съдът с решението, респ. определението, а дали при постановяване на акта съдът е допуснал нарушения, които го определят като нищожен съдебен акт / съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо решение или неподписаното решение/. Разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба №1/2004г. са ясни и при прилагането им има съдебна практика, поради което не може да се приеме, че атакуваното определение попада в приложното поле на касационно обжалване по този критерий.
С оглед на изхода на касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски, документирани в договора за правна защита в размер на 900 лв. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е постъпило от частният касатор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1690/21.01.2014г., постановено по ч.гр.дело № 13530/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. ван З., с постоянно пребиваване в Република България в [населено място] разноски 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: