О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. № 1476 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца, М. Х. Ч., действащ чрез своя баща и законен представител, Х. М. Ч., срещу определение от 02.02.2016г. по ч. гр. д. № 467/2016г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 10.12.2015г. по гр.д. № 9367/2015г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че не са от значение имуществото и доходите на родителите, тъй като се претендира компенсиране на лични вреди на детето и сумата, определена като компенсация, става негово лично имущество. Твърди се, че внасянето на държавна такса е непосилно, тъй като семейството разполага с доход под прага на бедността. Сочи се, че исканите от съда документи за доход на майката са неотносими и несъществуващи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че няма задължение за съда да постанови освобождаване от държавна такса и разноски само въз основа на твърденията на процесуалния представител на ищеца. Съдът е приел, че въпреки указанията на съда, ищцовата страна е представила само декларация, изходяща само от бащата на увреденото малолетно дете, която се е оказала при това с невярно съдържание, а указанията за представяне на необходимите данни за майката не са изпълнени.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл. 274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси: /1/ „Кои са критериите и предпоставките и какво конкретно трябва да се установи относно съществените критерии за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за водене на дело? Фактите за здравословно, семейно и имуществено състояние ли са от значение или незначително несъответствие в представена декларация? Доколко и какви критерии съдът може да отчита извън изрично посочените в чл.83, ал.2 ГПК?“, /2/ „Тежко увреденото здравословно състояние на пострадалото лице /до степен 100% инвалид с постоянна, безусловна нужда от чужда помощ/, което не разполага с доходи, представлява ли значим критерий при преценка необходимостта от освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски и игнорирането му води ли до игнориране на съществени критерии при решаване от съда на въпроса за освобождаване, което води до неправилна преценка на съществуващата необходимост?“, /3/ „Неприлагане на несъществуващи документи поради липса на правоотношения, които да удостоверяват или на установен ред или отговорни лица, които да ги издават, може ли да бъде основание за отказ от освобождаване от разноски?“, /4/ „При предявен иск от малолетен за компенсиране на вреди от деликт /лично търпяни вреди/ здравословното и имуществено състояние на ищеца – пострадал ли е от значение или това на неговия законен представител – родител? Необходимо ли е установяване на здравословно и имотно състояние и на двамата родители при представителство в качеството на законен представител само от единия родител?“, /5/ „Искането за внасяне на държавна такса може ли да е такова, че да води до ограничаване и разубеждаване на гражданите да водят дела за защита на правата си?“, /6/ „Кои са минималните средства, над които ищецът може да бъде задължаван да внесе цялостна или частична дължима държавна такса за водене на дело? Имат ли значение официалните статистически данни на К. /общодостъпни за всички на сайта на К., отчитат се и при промяна на заплатите/ за стойността за стойността на необходимата издръжка на живот, като това са минимално установените статистически необходими средства на живот? Кои точно данни за необходими минимални средства за живот следва да се съобразят?“, /7/ „При разполагаеми доходи под тези минимални необходими средства за нормален живот, може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на значителна държавна такса, като внасянето на тази такса означава живот със средства много под посочените минимални, установени в страната?“, /8/ „Нарушава ли се правото за свободен достъп до правосъдие, като се изисква внасяне на държавна такса от лице с доходи на границата на минималните необходими за нормален живот? Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избор или за напълно мизерно живеене, или за предявяване на иск?“, /9/ „Как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане на държавна такса и до какви финансови ограничения в живота на ищеца може да се допусне да доведе задължаването му да плати държавна такса – до какво минимални средства може да се изисква да остане ищеца, над които да се счита, че има възможност да плати такава?“ – въпроси, решени в противоречие с практиката на Съда в С. (case of N. D. v. B.; S. v. B. – № 68490/01, 12 J. 2007; M. v. B. – № 67719/01, §55, 10 A. 2008; T. v. B., № 20594/02, §26, 12 J. 2008).
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Решаващите мотиви на въззивния съд са във връзка с неизпълнение на указанията на първата инстанция за представяне на удостоверетелен документ от НАП и общинската администрация по постоянен адрес за наличие или липса на подадени данъчни декларации за последните три календарни години и за декларирани данни на майката на ищеца, с оглед установяване на доходите на семейството на ищеца по чл.83, ал.2, т.1 ГПК, при това при констатиране на деклариране от бащата на ищеца на неверни данни, както за получавани от него доходи от заплата, така и за притежаваното от него недвижимо имущество /при наличие на заплата и право на собственост върху имот е декларирана липсата им/. Следователно, съдът в атакувания акт се е позовал на непредоставяне на данни относно релевантни за преценката по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства, поради което въпроси първи и втори, и от пети – до осми, доколкото не обхващат посочените решаващи мотиви на съда, не се явяват обуславящи за изхода на спора и не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият въпрос в изложението също не може да предпостави допускането на касационното обжалване, тъй като по отношение на майката на ищеца съдът е указал да се представи удостоверетелен документ от НАП и общинската администрация по постоянен адрес за наличие или на липса на подадени данъчни декларации за последните три календарни години, поради което не е налице така нар. „неприлагане на несъществени документи”, на което твърдение се основава въпросът. Четвъртият въпрос също не може да обуслови допускането на определението до касация предвид ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.83, ал.2, т.1 ГПК, изискваща преценка не само на доходите на лицето, което иска освобождаване от такси и / или разноски, но и на неговото семейство.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.02.2016г. по ч.гр.д. № 467/2016г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.