О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
[населено място],07.07.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1303/2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №100 от 1.02.2017г., постановено по ч.гр.д. №42/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 5.12.2016г. на Съдията по вписванията при Службата по вписвания, [населено място], с което е отказано вписване на промяна на кредитор по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ на [фирма] по молба вх. №2253/5.12.2016г. Жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въвежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Поддържа, че съгласно разясненията в т.6 от ТР №7/2012г. от 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Излага доводи, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд / определение №523 от 6.07.2015г. по т.дело № 2428/2014г. на ВКС, Іт.о., определение №84 от 20.01.2014г. по ч.т.дело № 3123/2013г. на ВКС, Іт.о. / те подлежат на вписване в имотния регистър. В представеното с частната касационна жалба Изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение от 5.12.2016г. Съдията по вписванията при Службата по вписвания при Районен съд , [населено място] е отказал да извърши вписване промяна на кредитор по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 от ТЗ, тъй като представените удостоверения са актове не подлежащи на вписване. Молбата на [фирма] е за вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение №20160630101441/30.06.2016г. на Агенцията по вписванията на промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон България” .
За да потвърди отказа на Съдията по вписвания, Ловешкият окръжен съд е посочил, представените удостоверения не са актове, които подлежат на вписване. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.2 от Правилника за вписвания, според който вписване, отбелязване и заличава се допуска само в изрично предвидените в закон или този правилник случаи. Подлежат на вписване сключените договори за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ, когато в предприятието има недв. имоти или вещно право, но не и представените от молителя удостоверения. Изложил е, че хипотезата на т.3 от ТР № 7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС се отнася до различни правни действия по преобразуване на търговец чрез вливане, сливане и отделяне по чл.263в, ал.1 и чл. 263г, ал.1 ТЗ и не е приложима за конкретния случай на вписване. Въззивният съд не е възприел тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.171 ЗЗД като „друга норма” по смисъла на чл.4 б.”л” ПВ, обосновава необходимостта от вписване на удостоверението. Съдът е посочил, че в чл.17ал.1 ПВ са упоменати изрично актовете, които чл.171 ЗЗД има предвид като подлежащи на вписване като удостоверението на Агенция по вписванията за промяна на кредитор не е сред тези актове.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Частният касатор формулира следните правни въпроси: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД?. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика, обективирана в определение №523/06.07.2015г. по ч.т.д.№ 2428/2014г. на ВКС, І т.о., определение №84/20.01.2014г. по ч.т.д. №3123/2013г. на ВКС, І т.о., определение №170/25.03.2015г. по ч.т.д. №3746/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №673/16.05.2014г. по ч.т.д.№ 2193/2014г. на ВКС, ІV г. о., и решение №131/26.03.2012г. по гр.д. №720/2011г. на ВКС, І г. о. За доказване на основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК са представени определение №200/02.11.2016г. по ч.гр.д.№357/2016 г. на Окръжен съд, [населено място], определение №785/07.12.2016г. по ч.гр.д.№199/2016г., определение № 792/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№200/2016г. на Окръжен съд, [населено място] и определение №851/07.12.2016г. по ч.гр.д.№ 631/2016 г. на Окръжен съд, [населено място]. Според задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед на мотивите на окръжният съд, настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ловешкият окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване: представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл.15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и че с оглед изричното предвиждане в чл.16, ал.4 ТЗ, че при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието не се прилагат по аналогия нито разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ, нито разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика, съгласно разясненията в т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не обосновават специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д.№ 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346, ал.2 ГПК/отм./, съответно чл.452 ал.2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о., с което е преодоляна противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси в определения на Видинския окръжен съд и Кърджалийският окръжен съд. В тълкувателната част на определението на ВКС, ТК, І т.о. са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл.17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира. Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, затова Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №100 от 1.02.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 42/2017г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: