О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. № 323 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 527/17.12.2015г., постановено по в.ч.т.д. № 679/2015г. от Апелативен съд Пловдив в частта, в която се потвърждава определение № 1807/11.09.2015г. по т.д. № 568/2015г. на Окръжен съд Пловдив за прекратяване на първоинстанционното производство в частта по искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи, че искането за обезсилване на изпълнителния иск не е самостоятелен иск, а искане, свързано с последиците от уважаване на установителния иск за погасяване на вземанията.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.439, ал.1 ГПК и с него ищецът е поискал да бъде отречено правото на взискателя на принудително изпълнение. Съдът е приел, че в случай на доказване на неговата основателност, ще се установи несъществуването на правото на принудително изпълнение, но това не може да доведе до обезсилване на изпълнителния лист и на основанието за издаването му, тъй като тези правни последици не са предвидени като елементи от фактическия състав на иска по чл.439 ГПК, нито пък могат да се предявят като самостоятелен иск в рамките на това исково производство.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл. 274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като жалбоподателят поставя следния процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Допустимо и необходимо ли е обезсилване на изпълнителния лист, когато е предявен установителен иск, с който се иска отричане правото на вземания на ответника (като погасени на основание чл.739 ТЗ, евентуално по давност) от трето за изпълнението лице – собственик на ипотекиран имот, върху който е насочено принудително изпълнение за задължение на длъжника?“. Сочи следната съдебна практика: решение № 1735 от 30.10.2009г. по в.гр.д. № 1739/2009г. на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1522 от 09.11.2011г. по в.гр.д. № 2185/2011г. на Окръжен съд – Пловдив, определение № 767 от 26.11.2013г. по ч.гр.д. № 5961/2013г. на ВКС, решение № 1098 от 17.06.2013г. по в.гр.д. 1372/2013г. на Окръжен съд – Пловдив.
Въпросът за допустимостта на искането за обезсилване на изпълнителния лист е обусловил изхода на спора при прекратяване на делото в тази част, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпреки, че не е осъществен първия наведен допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид произнасянето на съдилищата по въпрос, различен от формулирания от частния касатор, намира проявление другото посочено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. С оглед изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. Д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: ”Допустимо ли е искане за обезсилване на изпълнителен лист, когато е предявен установителен иск, с който собственикът на ипотекиран имот, върху който е насочено принудително изпълнение за задължение на длъжника, иска отричане правото на вземания на ипотекарния кредитор, поради настъпило в хода на изпълнението погасяване на вземанията?”
По релевирания правен въпрос:
Съгласно чл.429, ал.3 ГПК, въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника по дълга, изпълнението може да се насочи срещу вещта по залога или ипотеката, която трето лице е дало за обезпечение на дълга, поради което с оглед така очертаните субективни предели на изпълнителния лист, това трето лице /заложен или ипотекарен длъжник/, съответно по арг. на чл.173 ЗЗД и лицето, което е придобило ипотекирания имот, след учредяване на ипотеката върху него, се явяват длъжници по изпълнението. В това си качество те се явяват активно легитимирани по иска по чл.439 ГПК за установяване на материална незаконосъобразност на изпълнението, основан на факти от значение за спорното право, настъпили след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение. Уважаване на иска по чл.439 ГПК, съобразно изричната разпоредба на чл.433, ал.1, т.7 ГПК, е основание за прекратяване на изпълнителното производство без обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Ето защо, при предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК искането за обезсилване на изпълнителния лист се явява недопустимо.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения процесуалноправен въпрос: Недопустимо е искане за обезсилване на изпълнителен лист, когато е предявен установителен иск по чл.439 ГПК, с който собственикът на ипотекиран имот, върху който е насочено принудително изпълнение за задължение на длъжника, иска отричане правото на вземания на ипотекарния кредитор, поради настъпило в хода на изпълнението погасяване на вземанията.
По същество на частната жалба:
Във връзка с дадените от съда указания ищецът е конкретизирал, че иска в качеството си на лице, придобило ипотекирания имот след обременяването му с ипотека и срещу който имот е насочено принудително изпълнение, да бъде установено по отношение на ипотекарния кредитор, че вземанията на последния са погасени по чл.739, ал.1 ТЗ или по давност. Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК, поради което с оглед дадения отговор на поставения въпрос, искане за обезсилване на изпълнителния лист, като последица от уважаването на иска, е недопустимо.
С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 527/17.12.2015г., постановено по в.ч.т.д. № 679/2015г. от Апелативен съд Пловдив в частта, в която се потвърждава определение № 1807/11.09.2015г. по т.д. № 568/2015г. на Окръжен съд Пловдив за прекратяване на първоинстанционното производство в частта по искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 527/17.12.2015г., постановено по в.ч.т.д. № 679/2015г. от Апелативен съд Пловдив в частта, в която се потвърждава определение № 1807/11.09.2015г. по т.д. № 568/2015г. на Окръжен съд Пловдив за прекратяване на първоинстанционното производство в частта по искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.