3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
гр. София, 01.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. № 1375 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 2064 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 10458/2014г. на Софийски градски съд, с което изцяло е отменено като неправилно решение № ІІ-78-117/13.05.2014г., постановено по гражданско дело № 4539/2014г. на Софийски районен съд и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сума от 5011.84 лева, недължимо заплатена за недоставена и непотребена електрическа енергия през период 19.10.2012г.–16.01.2013г., ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на вземанията.
Касаторът моли да се отмени обжалваното решението като неправилно и необосновано. Счита, че решението подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е гражданско, поради което приложение не намира ограничението от 20 000 лева – цена на иска. Твърди, че е научил за постановеното решение едва от поканата за доброволно изпълнение, от който момент е започнал да тече и срокът за обжалване. Излага твърдения, че в съдебната практика е застъпено становището за признаване правото на преизчисление на сметките на клиентите на Ч. при установени нарушения в измерването на електрическа енергия.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че констативният протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо ищеца относно доставянето и потребено количество електрическа енергия, след като не носи подписа на ищеца. Установено е, че констативният протокол не е съставен съобразно изискванията на приложимите общи условия, по-конкретно изискването за уведомяване на потребителя и отбелязване на причините за неговото отсъствие или отказ да подпише протокола, поради което неспазването на реда по общите условия за изготвяне на протокола само по себе си го лишава от доказателствена стойност спрямо ищеца. Според съда, извършването на едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия е лишена от законово основание и коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятства правилното отчитане на ползваната енергия. Подобно едностранно коригиране е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Съдът е отрекъл възможността доставчикът да основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя
Извършената от състава на Софийски градски съд и от Председателя на I т. о. на ВКС преценка относно допустимостта на касационното обжалване и определянето на спора като търговски е в съответствие с императивното изискване на чл.280, ал.2 ГПК и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело”. „Търговско дело” е понятие по – широко от „търговски спор” по см. на чл.365 ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава XXXII ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, т.4 ГПК и чл.365, т.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждани по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/, не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове, не определя непременно делото като гражданско.
В исковата молба се иска заплащане на сума, представляваща недължимо изискана и заплатена по договор за доставка на ел. енергия / клиентски номер 210027617035/ за реално недоставена и непотребена електроенергия, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. В случая се касае до права във връзка с търговска сделка- за право на връщане на платено без основание по нея, поради което по арг. На чл.365, ал.1, т.1 ГПК, делото се явява търговско.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.50/ 2015г./.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1375/ 2016г. по описа на ВКС, I ТО, като връща касационна жалба на [фирма], срещу решение № 2064 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 10458/2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.