О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. № 1546 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 182 от 16.03.2016г., постановено по в.ч.т.д. № 100/2016г. от Апелативен съд – Варна, с което се потвърждава определение № 4114 от 04.12.2015г. по т.д. № 776/2015г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че не е той лицето, което е търсило и получило защита по т.д. № 1260/2014г., като само от външна страна изглежда, че страната е получила съдебна защита на правата си, тъй като сумата по издадения изпълнителен лист въз основа на постановеното осъдително решение е усвоена от неизвестно лице.
Ответникът по жалбата, [фирма], е на становище, че жалбоподателят не е обосновал селективния критерий за допускане до касационно обжалване и по поставения от касатора въпрос няма създадена поради неточно тълкуване съдебна практика. Счита, че е налице пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената защита по т.д. № 1260/2014г. на Окръжен съд – Варна и т.д. № 776/2015г. на Окръжен съд – Варна. Претендира присъждане на разноските по настоящото дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че е налице пълна тъждество по чл.126 ГПК между т.д. № 1260/2014г. /по което искът е уважен и делото е висящо по касационна жалба на [фирма]/ и т.д. № 776/2015г. на ВОС, поради което е прекратил производство пред себе си като по-късно заведено. Въззивният съд е намерил, че не са налице предпоставки по чл.229 от ГПК за спиране на производство, тъй като предпоставка за приложение на тази норма е наличието на връзка между делата т.е. преюдициалност на едното дело спрямо другото, когато делото е от значение за правилното решаване на спора по същество, но не и когато то ще е от значение за допустимостта на това производство, доколкото се твърди, недопустимост на спора по т.д. № 776/2015г..
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл. 274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като жалбоподателят поставя следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали извършените от мнимия представител в гражданския процес процесуални действия, при наличие на изрично противопоставяне, след узнаване от мнимо представлявания, пораждат действие за последния?“. Сочи следната съдебна практика на ВКС, даваща разрешения по сходен въпрос: определение № 421 от 18.03.2011г. по гр.д. № 1455/2010г., решение № 728 от 20.10.2010г. по гр.д. № 993/2010г., решение № 202 от 06.02.2012г. по т.д. № 87/2011г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не е обусловил изхода на спора и не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са относно приложението на чл.126 и чл.229, т.4 ГПК, за които няма формулиран въпрос от касатора. Ето защо, с оглед разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат, като безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 804 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 182 от 16.03.2016г. по в.ч.т.д. № 100/2016г. на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 804 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.