4
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. София, 09.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3770 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявени от К. Г. Е. и К. Н. К. искове с правно основание чл.47 т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 345/16.05.2013г. по арб. дело №345/2013г. на арбитър Б. Г.. С решението К. Г. Е. и К. Н. К. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 8640,16 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева разноски по арбитражното производство и 595,61 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищците поддържат, че са узнали за арбитражното решение едва на 14.08.2013г. от разпечатка на електронната страница на [фирма], след като на тази дата са били уведомени от П. К. Т., майка на първата ищца. Поддържат, че арбитражната клауза по т.13.1 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ кредит на физически лица / действащи към 12.05.2010г./ е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 т.16 вр.146 ал.1 и 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да се обръща към определен арбитражен съд. Поддържат, че не са били надлежно уведомени за арбитражното производство, поради което не са могли да вземат участие в него и са били лишени от право на защита. Молят арбитражното решение да бъде отменено по съображения в исковата молба и в представената писмена защита. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът по исковете за отмяна – [фирма], поддържа, че исковете са недопустими, като предявени след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Наред с това ги оспорва като неоснователни и поддържа,че при постановяване на арбитражното решение №345/16.05.2013г. по арб. дело №345/2013г. на арбитър Б. Г. не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на исковете:
Предявеният от К. Н. К. иск по чл. 47 т.2 и чл.47 т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищеца К. на 06.06.2013г. Видно от представената по делото обратна разписка към товарителница №1051003402062, решението по арбитражно делото №345/16.04.2013г. е връчено на 06.06.2013г. на К. Н. К., чрез лицето Н. К., като в обратната разписка не е отразено дали той е член на домакинството, роднина или съсед на адресата. Ищците са оспорили в срока по чл.193 ал.1 от ГПК авторството на подписа на Н. К. в обратната разписка, като съгласно чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК, тежестта за доказване на истинността на частния документ се носи от ответното дружество, което го е представило. Назначената и приета по делото съдебно – почеркова експертиза не е изследвала дали Н. К. е автор на подписа на получател върху обратната разписка, а изследвала дали подписът е положен от адресата К. К.. Този въпрос обаче е без значение за спора, тъй като К. К. не е посочен като автор на подписа в оспорения документ. Ответното дружество не е ангажирало своевременно други доказателства, установяващи, че подписът в обратната разписка е положен от лицето Н. К., посочено като негов автор. Поради това следва да се приеме, че истинността на обратната разписка като удостоверителен документ не е доказана и съответно същата не следва да бъде кредитирана. С оглед на изложеното, не може да се приеме за опровергано соченото от ищеца обстоятелство, че е узнал за арбитражното решение едва на посочената от него в исковата молба дата – 14.08.2013г., съответно исковата молба на този ищец следва да се счита за подадена в срок.
Подадената от ищцата К. Г. Е. искова молба е просрочена. Видно от обратна разписка за връчване на товарителница №1051003402055, решението по арбитражно делото №345/16.04.2013г. е връчено на К. Г. Е. на 05.06.2013г., чрез лицето П. К. Т., като е посочено, че последната е майка на адресата. Това обстоятелство не се оспорва от ищцата, напротив изрично се потвърждава в исковата молба. Ищците са оспорили в срока по чл.193 ал.1 от ГПК авторството на подписа на П. Т. в обратната разписка, като видно от заключението на съдебно – почерковата експертиза, подписът в графа „получил” на обратната разписка е положен от П. К. Т.. Поради това следва да се приеме,че съобщението за решението е надлежно връчено на ищцата на 05.06.2013г., като към датата на подаване на исковата молба /същата е подадена по пощата на 10.09.2013г./, тримесечният преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ГПК е бил изтекъл. Поради изложеното исковата молба на К. Г. Е. се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
По основателността на иска, предявен от ищеца К. Н. К.:
Ищецът въвежда основанието за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА с довод, че с общите условия на договора за заем е била наложена клауза, гарантираща едностранно изгодна съдебна процедура с определен еднолично арбитър от [фирма]. Тази клауза била в нарушение на чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея потребителят бил задължен да се обръща към определен арбитражен съд.
Съгласно чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите неравноправна е клауза, която изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон.
В настоящата хипотеза, видно от договора за револвиращ заем от 23.12.2010г. общите условия представляват неразделна част от същия, като заемателят и солидарният длъжник, ищци по делото, са декларирали, че са запознати със съдържанието им при подписване на договора и нямат забележки към тях. В общите условия е предвидена арбитражна клауза при определен едноличен арбитър с поименно посочване на арбитрите и място на арбитража, както и задължение на арбитъра за връчване на документацията по арбитражното производство.
Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър, е уредена в чл.4 и чл.11 ал.1 от ЗМТА В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и че е налице нарушение на една от целите на Закона за защита на потребителите – право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове / чл.1 ал.2 т.5 от З./.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от ищеца К. Н. К. основание за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА на арбитражно решение №345/16.05.2013г. по арб. дело №345/2013г. на арбитър Б. Г..
Основателно е твърдението на ищеца, че не е бил надлежно призован за образуваното срещу него производство по арб. дело №345/2013г. на арбитър Б. Г., което е препятствало правото му на участие и на защита по делото.
От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че арбитър Б. Г. е изпратила призовка за насроченото за 16.05.2013г. заседание по арб. дело № 345/2013г. до ответника К. К. – ищец в настоящото производство, чрез куриерска фирма [фирма]. В издадената товарителница №1051003280899 е направено отбелязване, че са извършени опити за доставка на пратката на 26.04.2013г. и 29.04.2013г., но не е посочена изрично причината, поради която пратката не е връчена. След като в самата товарителница не е посочена причината за недоставяне на пратката, то не би могло да се направи категоричен извод, че е налице някоя от изчерпателно изброените в т. 13.4 от ОУ хипотези, при които е приложима фикцията за редовно връчване.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл. 47 т.4 предл.2 и 3 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното арбитражно решение следва да се отмени в частта, с която К. Н. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 8640,16 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева разноски по арбитражното производство и 595,61 лева – юрисконсултско възнаграждение, а делото да се върне на арбитъра за ново разглеждане.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер 845,61 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.4 от ЗМТА арбитражно решение №345/16.05.2013г. по арб. дело №345/2013г. на арбитър Б. Г., в частта, с която К. Н. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 8640,16 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева -разноски по арбитражното производство и 595,61 лева – юрисконсултско възнаграждение..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане в тази част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], бл.53 Е, вх.В, да заплати на К. Н. К. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата 845,61 лева /осемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ – разноски за настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от К. Г. Е. срещу [фирма] искова молба вх.№12769/12.09.2013г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.2770/13г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о, в тази част.
В частта, с която е оставена без разглеждане предявената от К. Г. Е., искова молба вх.№12769/12.09.2013г., решението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.