Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София, 19.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 792 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. В. П. срещу [фирма] за отмяна на решение № 244/29.03.2011 г. на арбитър Ж. Б. на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА. Ищецът твърди, че е получил препис от арбитражното решение едва на 04.07.2012 г. от Софийски градски съд /СГС/, допуснал изпълнение на арбитражното решение. Твърди, че не е уведомен за образуваното арбитражно производство и не е участвал в същото, не е подписал договор за револвиращ заем № [ЕГН], не е получавал такъв, не е изразявал волеизявление за разглеждане на спорове от арбитър или арбитражен съд и не е налице валидно сключена арбитражна клауза. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение, претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по молбата – [фирма] оспорва допустимостта на молбата, както и нейната основателност по подробно изложени съображения в писмен отговор. Моли предявения иск по чл.47 ЗМТА да се остави без разглеждане, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК
ВКС, ТК, първо отделение, намира, че исковата молба за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ЗМТА е постъпила в съда в преклузивния 3-месечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, а възраженията на ответната страна за недопустимост на иска са неоснователни. Срокът за предявяване на иска за отмяна на арбитражно решение е три месеца от деня, в който ищецът е получил арбитражното решение, съобразно чл.41 ал.3 ЗМТА /чл.48 ал.1 ЗМТА/. Получаването на арбитражното решение обективира неговото узнаване. От представените доказателства към арб.д. № 244/2011 г. не се установява надлежно връчване на постановеното арбитражно решение от 29.03.2011 г. на В. В. П.. С оглед твърденията на ищеца, че не е подписвал договор за револвиращ заем и липсва арбитражна клауза за образуване на арбитражно производство, в което не е участвал, няма основание да се приеме като начален момент на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА датата на получената покана за доброволно изпълнение от В. В. П., както поддържа ответникът. Вярно е, че П. е получил поканата на 10.05.2012 г., видно от същата, но с приложение само изпълнителен лист, въз основа на което П. е поискал с молба от 28.05.2012 г. от СГС /приложена/ преписи от разпореждането за издаден изпълнителен лист и арбитражното решение, които е получил едва на 04.07.2012 г. – отбелязване на молбата. Доколкото законът свързва тримесечния срок за подаване на молбата за отмяна на арбитражно решение с получаване на решението /така и р. № 163/31.10.2013 г. по т.д № 1783/2013 г. на ВКС/, което обективира неговото узнаване, следва да се приеме, че този срок в случая тече за ищеца именно от 04.07.2012 г., когато по негова молба е получил от СГС препис от арбитражното решение, а не от поканата за доброволно изпълнение. Молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена на 26.09.2012 г., поради което е процесуално допустима.
По същество исковата молба по чл.47 ЗМТА е основателна, поради следните съображения:
Предмет на исковата молба на В. В. П. е отмяна на решението на арбитър Ж. Б., с което настоящият ищец е осъден да заплати на [фирма] сумата 15819 лв. ведно със законна лихва от постановяването на решението до окончателното погасяване на задължението и 80 лв. разноски за арбитражното производство, като сумата е дължима по договор за револвиращ заем № [ЕГН], с който на В. В. П. е отпуснат заем в размер на 10437 лв. Видно от заключението на съдебно-почеркова експертиза, което настоящият състав на ВКС възприема като обективно и компетентно, подписите за клиент в долната част на договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 20.08.2010 г. между фирма [фирма] и В. В. П., Карта за клиента и Декларация във връзка с обработка на личните данни на клиента и солидарния длъжник не са положени от В. В. П.. От представените товарителници по арб.д. № 244/2011 г. не се установява връчване на искова молба до В. В. П. на адреса, посочен в договора за кореспонденция, а именно [населено място], общ. Н. [улица] вх. 1 ет. 3 ап. 7 – всички пратки са с отбелязване, че са върнати. В. П. не е участвал в арбитражното производство, видно от приложения протокол от арбитражно заседание. От същия адрес и със същото отбелязване са върнати и пратките все чрез куриерска служба [фирма] за изпратен препис от арбитражното решение. На 10.05.2012 г. на В. П. на адрес гр. София, кв. Б., [улица] е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ за сумата 20629.82 лв. – главница и законна лихва, както и разноски по изпълнителен лист от 29.02.2012 г. на СГС на основание решение на арбитражен съд по арб.д. № 244/2011 г. С оглед на тази покана, както се посочи по-горе, настоящият ищец – В. В. П. е подал молба до СГС /приложена/ и е получил преписи от разпореждането за издаване на изпълнителен лист и арбитражно решение на 04.07.2012 г. Видно от удостоверение от Д. „Български документи за самоличност” – МВР от 29.01.2013 г. има данни за издадена лична карта на В. В. П. с постоянен адрес по документ в гр. София, кв. Б., общ. Столична, обл. София, [улица].
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налага извод за наличие на твърдените основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА. Договорът за револвиращ заем № [ЕГН] от 20.08.2010 г. не е сключен от ищеца, при което е нищожен поради липса на съгласие. Нищожна на същото основание е и арбитражната клауза включена в общите условия, които не са подписани от ищеца, но в договора за револвиращ заем е посочено, че същите са неразделна част от него. Установени са и твърденията на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното арбитражно дело № 244/2011 г., не му е връчен препис от исковата молба с доказателствата, не е уведомен за назначения арбитър, за установени и събрани доказателства, което е довело до невъзможност за участие на В. П. в арбитражното производство и организиране на защитата му.
С оглед на изложеното и на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА следва да се отмени арбитражно решение № 244/29.03.2011 г. по арб. д. № 244/2011 г. на арбитър Ж. Б.. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът [фирма] следва да заплати на ищеца В. П. направените разноски в настоящото производство по приложен списък по чл.80 ГПК в размер на 1857.36 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК от [фирма] е неоснователно. Съгласно т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС при възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимален размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този минимален размер, изчислен по правилата на чл.7 ал.2 т.4 на Наредбата към редакцията преди измененията от 28.03.2014 г. в бр. 28 на ДВ е 766.40 лв., а вписаното като платено адвокатско възнаграждение от ищеца за адвокат Е. Б. по представеното пълномощно е 1000 лв. При отчитане характера на настоящото производство по иск по чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА според настоящия състав на ВКС няма основание да се намали определеното адвокатско възнаграждение при направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, тъй като това възнаграждение е определено малко над определения минимум по Наредба № 1, което съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА решение № 244/29.03.2011 г. по арб. д. № 244/2011 г. на арбитър Ж. Б. със седалища [населено място], [улица] ет.1 ап.1.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [жилищен адрес] да заплати на В. В. П. със съдебен адрес [населено място], [улица] ет.5 ап.17 сумата от 1857.36 лв. /хиляда осемстотин петдесет и седем лева и 36 ст./ направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.