7
Р Е Ш Е Н И Е
№77
гр. София,14.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Милена Миланова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №118 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от М Т. П. – С. иск по чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 16.06.2012г. по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С.. С решението М Т. П. – С. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 13432,96 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 80 лева разноски по арбитражното производство и 718,66 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение едва през месец септември 2013г., по повод издаването на изпълнителен лист от СГС въз основа на арбитражното решение. Поддържа, че арбитражната клауза по т.13.1 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица /действащи към 12.05.2010г./ е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 т.16 вр.146 ал.1 и 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да се обръща към определен арбитражен съд, който не е предвиден в закона, а също и поради факта, че не е индивидуално уговорена. Поддържа, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в него и е била лишена от право на защита. Твърди, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него са нарушени принципите за установяване на истината, както и за равенство на страните и състезателно начало в производството. Моли арбитражното решение да бъде отменено по съображения, подробно изложени в исковата молба. Поддържа, че решението е постановено от ненадлежен орган, който не е компетентен да разгледа спора съгласно арбитражната клауза в общите условия към сключения договор за револвиращ заем. Изтъква, че арбитражният съд е бил вписан като юридическо лице десет месеца след сключване на договора й с ответното дружество. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], поддържа, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Наред с това го оспорва като неоснователен и поддържа,че при постановяване на арбитражното решение от 16.06.2012г. по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., не са допуснати нарушения, които да са от естество да опорочат съществено арбитражното производство. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от Мария Т. П. – С. иск за отмяна на арбитражното решение от 16.06.2012г. по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищцата на 30.07.2012г.
Съгласно т.13.4 от Общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица / действащи към 12.05.2010г./ призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес или на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. В същия текст е уговорено,че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това,че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува или е недостатъчен.
Видно от представената по делото обратна разписка към товарителница №71000000878757, на 05.07.2012г. е извършен опит за връчване на решението по арб.д. №201205310076 на МТ. П. – С., на адрес [населено място], [жилищен адрес]. Куриерът е отбелязъл в обратната разписка,че посоченият адрес е грешен или непълен. На 19.07.2012г. и 30.07.2012г. отново са извършени опити за връчване на решението по арб.д. №201205310076 на М Т. П. – С., на същия адрес, като е отбелязано, че адресатът отсъства. Адресът, на който е изпратено решението, обаче не възпроизвежда точно посочения в договора за револвиращ заем адрес на ищцата – кредитополучател, тъй като не е посочено, че блокът се намира в[жк]. Поради тази грешка в посочването на адреса, не са налице основанията за прилагане на предвидената в т.13.4 от Общите условия фикция за редовно уведомяване. С оглед на изложеното, не може да се приеме за опровергано соченото от ищцата обстоятелство, че е узнала за арбитражното решение едва през месец септември 2013г., по повод издаването на изпълнителен лист от СГС въз основа на арбитражното решение. Съответно исковата молба следва да се счита за подадена в срок.
По основателността на предявения иск:
Ищцата въвежда основанието за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА с довод, че с общите условия на договора за заем е била наложена клауза, гарантираща едностранно изгодна съдебна процедура с определен еднолично арбитър от [фирма]. Тази клауза била в нарушение на чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея потребителят бил задължен да се обръща към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон. Наред с това клаузата била неравноправна по смисъла на чл.146 ал.2 от З., тъй като била индивидуално договорена.
Съгласно чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите неравноправна е клауза, която изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон.
В настоящата хипотеза, видно от договора за револвиращ заем между страните от 09.12.2010г., общите условия представляват неразделна част от същия, като ищцата – заемател, е декларирала, че е запозната със съдържанието им при подписване на договора и няма забележки към тях. В общите условия е предвидена арбитражна клауза при определен едноличен арбитър с поименно посочване на арбитрите и място на арбитража, както и задължение на арбитъра за връчване на документацията по арбитражното производство.
Допустимостта на възлагане на решаването на определен спор, който не е постоянна институция и се състои от един арбитър, е уредена в чл.4 и чл.11 ал.1 от ЗМТА В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би могло да се приеме, че е уговорено задължение за сезиране на определен арбитражен съд, както и че е налице нарушение на една от целите на Закона за защита на потребителите – право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове / чл.1 ал.2 т.5 от З./.
Поради изложеното съдът намира,че не е налице заявеното от ищцата МТ. П. – С. основание за отмяна по чл.47 т.2 от ЗМТА .
Не е налице и поддържаното от ищцата основание за отмяна по чл.47 т.3 пр. второ от ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т.д.№885/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.д. №896/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №696/2008г. на ВКС, ТК, ІІт.о., решение по т.д. №612/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушение такива повелителни правни норми. Поддържаните от ищцата нарушение на принципа на състезателното начало и принципа на установяване на истината, съставляват процесуални нарушения и водят евентуално до необоснованост на решението, а не до противоречие с обществения ред в страната.
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищцата, че не е била надлежно призована за образуваното срещу нея производство по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., което е препятствало правото й на участие и на защита по делото.
От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че арбитражният съд е изпратил призовка за насроченото за 15.06.2013г. заседание по арб.д. №201205310076 до ответницата М Т. П. – С. – ищца в настоящото производство, чрез куриерска фирма [фирма]. В представената обратна разписка към товарителница №71000000801725 е направено отбелязване, че е извършен опит за доставка на пратката на 04.06.2012г. на адрес [населено място], [жилищен адрес] като е отбелязано, че адресатът отсъства. Адресът, на който е изпратено решението, обаче не възпроизвежда точно посочения в договора от 09.12.2010г. адрес на ищцата – кредитополучател, тъй като не е посочено, че блокът се намира в[жк]. В случая не се касае за техническа грешка в отразяването на адреса само в обратната разписка, доколкото видно от удостоверение изх.№376/22.01.2014г., издадено от [фирма], писмото е изпратено не на адрес в[жк], а на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Поради тази грешка в адреса, не са налице основанията за прилагане на предвидената в т.13.4 от Общите условия фикция за редовно уведомяване. С оглед изложеното, съдът приема, че са осъществени визираните в чл. 47 т.4 предл.2 и 3 от ЗМТА предпоставки – неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него.
Налице е и последното посочено от ищцата основание за отмяна на решението по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. – образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. В т.13.1 от общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица /редакция от 12.05.2010г./, действащи към момента на сключване на договора за револвиращ заем от 09.12.2010г., е уговорена арбитражна клауза, като е предвидено, че споровете между страните могат да бъдат отнесени за разрешаване еднолично до един от следните арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г.. На 01.12.2011г. са приети нови общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, съгласно т.13.1 от които споровете между страните могат да бъдат отнесени до един от следните арбитри, между които арбитри ad hoc и институционален арбитраж: Арбитражен съд „А. Юстициарум” С., С. В. М., К В. В., Ж. В. Б. и Б. Й. Г..
Спорно е между страните дали новата редакция на общите условия следва да намери приложение към сключения между страните договор за револвиращ заем.
Разпоредбата на чл.298 ал.1 от ТЗ предвижда,че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, ако тя заяви писмено, че ги приема. Това правило следва да намери приложение и в случаите, когато общите условия бъдат изменени в срока на действие на договора. В сключения между страните договор за револвиращ заем е предвидено отклонение от това правило, като е уговорено, че промени в Общите условия могат да се извършват при предвидените в тях условия и предпоставки, като тези промени имат действие по отношение на клиента след изменението и при липса на изрично несъгласие от негова страна. Предвидено е също, че кредитодателят предварително и по подходящ начин запознава клиента с новите общи условия. Тоест изискването на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ за изрично писмено приемане от страна на клиента е изключено, като е достатъчна липса на изрично противопоставяне, но след предварително уведомяване на клиента по подходящ начин. Този начин не е изрично конкретизиран в общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица /редакция 12.05.2010г./ Текстът на т.15.5 предвижда предварително уведомяване на клиентите по подходящ начин съгласно изискванията на действащата нормативна уредба, без да се уточнява съдържанието на понятието „подходящ начин”. При липса на изрично уговорен между страните специален начин на уведомяване, следва да намери приложение общото правило на чл.16 ал.3 от ЗЗД, което предвижда,че изменението на общите условия следва да бъде съобщено на клиента.
По делото не са представени доказателства,че преди образуването на арбитражното производство на ищцата е било съобщено изменението на общите условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, поради което следва да се приеме, че те не са породили действие в отношенията между страните и компетентният арбитражният съд и приложимата арбитражна процедура са предвидените в общите условия от 12.05.2010г. В тези общи условия е предвидена арбитражна клауза, съгласно която споровете между страните се решават от едноличен арбитър като поименно са посочени трима арбитри, между които страната, сезираща съда може да избира.
Следователно арбитражното дело е разгледано от арбитражен съд, който не е предвиден в арбитражното споразумение между страните, съответно налице е основание за отмяна по чл. 47 т.6 от ЗМТА.
Поради това атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, като делото не следва да се връща на арбитражния съд за ново разглеждане предвид извода, че същият не е компетентен да разгледа спора между страните.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2569,27 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.47 т.4 и т.6 от ЗМТА арбитражно решение от 16.06.2012г. по арб. дело №201205310076 на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. .
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], бл.53 Е, вх.В, представлявано от управителя Н. К., да заплати на М Т. П. – С. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4, сумата 2569,27 лева /две хиляди петстотин шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.