О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 17.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2578 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 101 от 14.04.2014г. по в.гр.д. № 58 / 2014г. на Апелативен съд – В. Т., с кое се потвърждава решение № 164 / 11.11.2013г. по гр.д. № 521/ 2013г. на Окръжен съд – Велико Търново за отхвърляне на предявения от касатора срещу П. Х. Н. частичен иск с правно основание чл.274 ЗК за заплащане на сумата от 65 000 лева – заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва, считано от 11.04.2013г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата, П. Н. не представя отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлянето на претенцията, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.274, ал.1, т.1 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на застрахования. Изложени са съображения, че предпоставката , визирана в чл.274, ал.1, т.1 КЗ, участвалият в ПТП водач да се е отклонил виновно от проверката за алкохол, наркотично средство или негов аналог, не е налице само поради факта, че същият е напуснал / избягал от местопроизшествието, последният установен със сключеното в наказателното производство споразумение, задължително за гражданския съд, на основание чл.300 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: „/1/ Фактът на бягството от мястото на ПТП еднозначен ли е на факта на напускане на мястото на ПТП?; /2/ Налице ли е отклонение от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, ако с влязла в сила присъда е установено, че делинквентът е избягал от местопроизшествието?; /3/ Налице ли е отклоняване от проверка за алкохол, наркотично средство или негов аналог, ако след осъщественото бягство от местопроизшествието, делинквентът е употребил такива, привел се е в опиянено състояние, въпреки законовата забрана?”. Жалбоподателят се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 КЗ.
Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, единствено вторият поставен въпрос е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд е извел неоснователността на претенцията, именно от липсата на тъждество между бягството от местопроизшествието и отклонението от проверка за алкохол, наркотично средство или негов аналог. Въпреки това, въпросът не предпоставя осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като той не се обхваща от предмета на спора, очертан в исковата молба. В нея регресното право по чл.274 КЗ се извежда само от твърдението, че застрахованият деликвент при настъпване на ПТП виновно е избягал от местопроизшествието, но не се сочи, това или друго обстоятелство да представляват отклонение от проверка за алкохол, наркотично средство или негов аналог, каквото твърдение се навежда от ищеца едва във въззивната му жалба.
Не са налице и релевираните в изложението допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По въпроса за приложението на чл.274, ал.1, т.1, предл. посл. КЗ е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 16/ 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ВКС, II ТО, решение № 183/ 22.11.2010г. по т.д. № 30/ 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 113/ 11.01.2012г. по т.д. № 741/ 2010г. на ВКС, I ТО и др. Даденото правно разрешение на въпроса е, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклонение от проверка за алкохол, като само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. посл. КЗ за регресна отговорност на застрахования. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, независимо дали има влезли в сила казуални решения, даващи противоречиво разрешаване на същия правен въпрос.
Не е налице и формално поддържаното, без обосновка от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. При наличие на практика по чл.290 ГПК, липсва непълнота или неяснота на закона или създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловени от промяна на законодателството или обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 101 от 14.04.2014г. по в.гр.д. № 58 / 2014г. на Апелативен съд – В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.