О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
[населено място], 16.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 3532/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Г., чрез адв. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, срещу решение №809 от 21.04.2015 г., постановено по гр.дело № 4798 /2014г. на Софийския апелативен съд, гр.о., първи състав, с което е потвърдено решение от 1.09.2014 г., по гр.дело №7571/2013г. на СГС, Іг.о. осми състав, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.226,ал.1 от КЗ-отм. за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Касаторът счита решението в обжалваната част за постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат САС е взел предвид причинените на ищцата травми от ПТП. Получената травма на лявото око – разкъсно-контузна рана на роговицата на лявото око е лекувана оперативно, като през първите три месеца лечението е протекло интензивно, роговицата на окото е възстановена, но ищцата е получила постоперативен астигматизъм. Ищцата е получила и травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка с контузия на мозъка. Лечението на тази травма е медикаментозно. Причинените травми са довели до болки и страдания, както и неудобства на ищцата с висок интензитет през първите три месеца на лечението. През първия месец на ищцата не е било разрешено да става и се е нуждаела от чужда помощ, като на ищцата е било забранено да гледа телевизия, да чете, да работи на компютър, която забрана продължила и през следващите два месеца.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1ГПК:
Касаторът формулира въпрос: За критерия за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД и решен ли е този въпрос в противоречие с Постановление №4/1968 г. и цитирани в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове на ВКС.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото. По този въпрос обаче не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Създадена е съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съобразена от инстанцията по същество при определяне размера на обезщетението, която е обсъдила събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, и е съобразила критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Решението на САС е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди. Както се посочи, въззивният съд е отчел вида на получените от ищцата увреждания от ПТП, вида е степента на търпените болки и страдания, времетраенето на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалата, ограниченията и дискомфорта , които е търпяла ищцата по време на оздравителния процес. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид заключението на в.л. офталмолог за развития постоперативен астигматизъм и необходимостта от коригиране на зрението чрез очила. Съдът е счел, че евентуалното развитие на постравматична епелепсия ще бъде основание за присъждане на ново обезщетение за вреди при условията на ексцес, но при липса на доказателства за заболяване от такъв характер към момента, няма основание за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е съобразен и с икономическите условия в страната. Позоваването на решения на ВКС, поставени по реда на чл.290 ГПК не обосновават допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата са съобразили конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалата, моралните страдания и др., т.е. обезщетенията не могат да бъдат еднакви по размер при различните увреждания.
С оглед на изхода от касационното обжалване разноски на ищцата не се присъждат.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 809 21.04.2015 г., постановено по в.гр.д.4798/2014г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: