О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 14.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2523 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. Д. срещу решение № 198/28.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, трети граждански състав по в.т.д. № 225/2015 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по иск на касатора срещу Институт по зеленчукови култури „М.“ по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 26000 лв., частично предявен от общ размер на иска 240000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение съобразно договор между страните от 25.02.2013 г. с предмет извършване на научно-изследователска и опитно-производствена дейност за изпитване на новосъздадени сортове зеленчукови култури. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Институт по зеленчукови култури „М.“ оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на ПОС, обсъждайки оплакванията във въззивната жалба във връзка с доводите и възраженията на страните, ПАС е приел, че единственият договор, подписан от двете страни е представеният с исковата молба с дата 25.02.2013 г. и именно неговата действителност или нищожност е предмет на проверка от съда с оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответната страна. Обсъждайки доводите и възраженията в тази насока във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства, ПАС е възприел извода на ПОС, излагайки и свои съображения, че сключеният договор от 25.02.2013 г. е нищожен, тъй като заобикаля изискванията на закона по чл.16 ал.2 вр. чл.19 ал.1 ЗДС за сключване на договор за наем само чрез търг. Изложени са съображения, че ответникът по спора – Институт по зеленчукови култури „М.“ [населено място] е юридическо лице, създадено за извършване на научна, научно-приложна дейност и обучение на докторанти – научен институт към Селскостопанската академия [населено място], а съгласно чл.11 ал.1 и ал.2 от Закона за Селскостопанската академия имуществото на академията и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, като МС предоставя за управление от академията стопанисваните от нея държавни земи, терени, сгради – публична държавна собственост, както и машини, съоръжения, апаратури и др. движими вещи, а съгласно чл.16 ал.2 ЗДС отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост могат да се отдават под наем по реда на чл.19 ал.1 ЗДС за срок от 10 години чрез търг при условия и ред, определен с ППЗДС. Ограниченията за ползване и отдаване под наем на такива имоти са поставени и с чл.16 ал.7 ЗДС. От страните е осъществена сделка не за получаване на непосредствен, типичен за нея правен резултата /съвместна дейност с оглед обработване на имотите с цел семепроизводство и сортоизпитване/, а за да постигнат целта ползването на имотите на ответния институт да бъде предоставено на ищцовото дружество без търг, прякото осъществяване на която цел противоречи на закона. Според ПАС нищожният договор не поражда правни последици, поради което е неоснователна претенцията на ищеца за неустойка въз основа на клауза от този договор. Независимо от това са изложени и съображения, че уговорената в т.25 от договора неустойка от неизправната на изправната страна е нищожна, поради накърняване на добрите нрави /чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД/, доколкото е предвидено, че за всяко неизпълнение на договорно задължение дължимата неустойка е в размер на авансово платената сума от 4000 лв. – т.4 от договора, която сума дружеството е задължено да плаща ежемесечно, като неустойката е за времето на целия договор /60 месеца, чл.7 от договора/, при което в случая неустойката достига размер от 240000 лв. Според ПАС така договорената неустойка не е съобразена с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, с договарянето й се цели неоправдано обременяване на института и гарантиране от страна на другата страна получаване на доход в размер, несъобразен с евентуални негови вреди от неизпълнение на задължение на института.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: „1. Дали е нищожна поради противоречието й с добрите нрави клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото й размер е несъизмерим с евентуалните вреди, които могат да настъпят, както и несъизмерим и с цената на договора? 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени оплаквания във въззивната жалба, респ. по неправено във въззивната жалба оплакване или възражение? 3. Длъжен ли е съдът при преценка за нищожност на неустойката при търговски сделки поради накърняване на добрите нрави, да обоснове и аргументира наличието на конкретни критерии, посочени и изброени в т.3 от ТР№ 1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №1/2009 г., ОСТК, които критерии не са легално дефинирани, а са изведени от принципа на справедливостта, с оглед избягване на субективност и тенденциозност при констатациите си? 4. Нищожността на отделни клаузи повлича ли нищожност на целия договор, ако в хода на делото се е констатирало воля на длъжника, че сделката би била сключена и без недействителните й части?“
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но при произволна интерпретация от касатора на събраните по делото доказателства и направените изводи от ПАС, непочиваща на изложените от ПАС съображения в мотивите на обжалваното решение. Нищожността на сключения договор в цялост е мотивирана от ПАС, с оглед заобикаляне разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗДС, като наред с това е мотивирана нищожност отделно и на неустоечната клауза /т.25 от договора/, за която не може да се приеме, че е съобразена с присъщите за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна цели, а се цели обременяване на института и гарантиране от страна на дружеството получаване на доход от съконтрахента по договорната връзка в размер несъобразен с евентуални негови вреди. Изводите на ПАС са направени при обсъждане на клаузите от сключения договор, относно неустойката и поетите задължения от двете страни /т.25, т.16, т.17 и т.21 от договора/. При така изложените съображения от ПАС за нищожността на целия договор и отделно на неустоечната клауза, така формулираният първи въпрос е необуславящ изхода на спора. Необуславящ е и вторият въпрос, доколкото няма произнасяне по ненаправено възражение или оплакване, независимо, че са изложени съображения и за служебното задължение на съда да извършва преценка на определени факти и обстоятелства във връзка с договорената неустойка. Необуславящ изхода на спора е и формулираният трети въпрос, доколкото и този въпрос е при направена интерпретация на приетото в т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и преценката за нищожност, поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Точно такава конкретна преценка и в съответствие с т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС е извършил ПАС, поради което приетото във въззивното решение е в съответствие, а не в противоречие с цитираното ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. Необуславящ е и формулираният четвърти въпрос, тъй като няма данни за воля на длъжника, че би сключил сделката и без недействителните й части и при приета недействителност на целия договор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198/28.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав по в.т.д. № 225/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица] ет.1 офис1 да заплати на Институт по зеленчукови култури „М.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.