О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 04.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2802 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 134/30.04.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 121/2015 г., потвърждаващо уважително решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ по предявени искове срещу касатора за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди над присъдените суми както следва: за Х. Петрова С. над 1000 лв.; за И. Петрова В. над 2000 лв.; за С. И. С. над 500 лв.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Х. Петрова С., И. Петрова В. и С. И. С. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВОС са предявени обективно съединени искове от Х. С., И. В. и С. С. срещу ЗД [фирма] по чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 07.03.2013 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност”, признат за виновен със споразумение по н.о.х.д. № 4337/2013 г. на Варненски районен съд. Исковете са частично уважени от ВОС като на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди съответно за 12000 лв. на Х. С., за 15000 лв. на И. В. и за 8000 лв. на С. С. със законните последици, като исковете са отхвърлени за разликите до предявените размери – съответно до 40000 лв. за Х. С. и И. В. и до 28000 лв. за С. С.. По жалби на ищците и ответника решението на ВОС е потвърдено от ВАС. Относно размера на присъдените обезщетения на тримата ищци ВАС е съобразил и изложил подробни съображения относно получените увреждания на всеки един от тях, съставляващи средни телесни повреди, проведеното лечение, продължителността на оздравителния период, претърпените болки и страдания, свързания психологически дискомфорт от процесното ПТП и е определил в тази връзка справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания съответно на 12000 лв. за Х. С., на 15000 лв. за И. В. и на 8000 лв. за С. С.. Съдът се е позовал на заключенията на СМЕ и СПЕ, както и на показания на разпитана свидетелка П. Д..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът визира като правен въпрос критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди има връзка със спора, но е фактологично обусловен като разрешение от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД, а справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които ВАС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите – характера на претърпените травми на всеки от тримата пострадали ищци, всеки получил средна телесна повреда при процесното ПТП, продължителността на проведеното лечение, остатъчните последици, претърпените от пострадалите физически и психически болки и страдания във връзка с тях по време на лечението и до момента. Необходимостта от конкретна преценка на посочените обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди обуславя и различни обезщетения като размер за всеки конкретен случай, поради което сочените от касатора решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито са изложени съображения, мотивиращи някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/30.04.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 121/2015 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.