О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3106 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 171 от 05.06.2014г. по в.гр.д. № 336/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 206 от 28.02.2014г. по гр.д. № 2474/2013г. на Районен съд – Велико Търново, с което е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът, [фирма], не дължи на касатора, [фирма], сумата от 14 602,25 лева – начислена като корекция на основание чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕ стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 23.01.2013г. до 01.07.2013г. по дебитно известие от 04.07.2013г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.2 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което се иска отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, [фирма], твърди, че не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Иска присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползвателя на ел. енергията, въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, че на 01.07.2013г. е съставен протокол от представители на касатора в изпълнение на техните правомощия за извършена техническа проверка на електромера /СТИ/, отчитащо потребената от ищеца електроенергия, находящо се на фасада на трафопоста и състоянието на този трафопост е добро – с пломба и врата. Констатирано е, че СТИ също е добро състояние с налични пломби, но е извършено шунтиране на токовите вериги, осъществено чрез меден проводник със сечение 2.2.мм върху токовите трансформатори, намиращи се вътре в трансформатора, които проводници са иззети от представителите на касатора. Въз основа на така съставения констативен протокол, дружеството ответник е изготвило справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия, съгласно чл.38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за процесния период от 160 дни и е съставило фактура за 14 602,25 лева. Въззивният съд е счел съставения на основание чл.32, ал.2 от ОУ констативен протокол за годно доказателствено средство за установяване на фактите в него, а именно, че няма външно или механично вмешателство върху СТИ, а такова е осъществено само по отношение на трафопоста, до който достъп имат служители на касатора, [фирма], Варна с оглед факта, че напрежението в същия е високоволтово. Въз основа на това е изведено, че не може да се презюмира виновно неизпълнение от страна на потребителя на негови договорни задължения, водещо до основание за търсене на съответната отговорност по чл.28 вр. чл.24 ОУ на договорите за продажба на ел. енеригя във връзка с чл.16, ал.5 и чл.38 от договорите за пренос на ел. енергия и чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
В изложението към жалбата касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по следните правни въпроси: „/1/ Върху коя от страните в производството пада тежестта да докаже на кого – собственика или енергоподдържащото предприятие, принадлежи достъпа до електрическата уредба с високо и средно напрежение?; /2/ При безспорно установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическата енергия, както и безспорно установено реално потребление от абоната за исковия период, надвишаващо отчитаното такова, следва ли да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период?”. Жалбоподателят поддържа във връзка с поставените въпроси, че е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се излагат доводи за това.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Въпросът кой носи доказателствената тежест за установяване на конкретен факт е обуславящ за изхода на спора само, ако е прието, че този факт не е доказан. В настоящия случай, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът – потребител няма достъп до електрическата уредба с високо и средно напрежение с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка за наличие на ненарушена пломба на трафопоста, в който се намира СТИ, въз основа именно на съставения от представителите на касатора констативен протокол, в който е отразен този факт. Следователно, въпросът за доказателствената тежест не се явява обуславящ за изхода на спора и по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Това е относимо и към другия поставен въпрос, тъй като въззивният съд е извел крайния изход на спора от друго обстоятелство – липсата на виновно неизпълнение от страна на потребителя във връзка с осъществената намеса, довела до неизмерване на ел. енергията, като по отношение на него няма формулират от касатора въпрос. С оглед липсата на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не обсъждат наведените във връзка с него допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 05.06.2014г. по в.гр.д. № 336/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА [фирма], Варна, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.