Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 465
С., 28.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2507 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ чрез юрисконсулт В. Т. срещу решение № 1482/13.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, девети състав по т.д. № 1677/2016 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ е постановено друго, осъждащо настоящия касатор МРРБ да заплати на Столична община на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 62150.24 лв., представляваща дължимо плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.4-04/2009/010 от 05.02.2010 г. за изпълнение на проект „Укрепване на свлачище в м. „Кутлина”, кв. Ф., р. „Л.” – ІІ етап. Силово укрепване” със законната лихва върху сумата считано от 26.09.2014 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 15729.01 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Столична община чрез адв. Д. П. и адв. А. В. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Пред СГС е предявен иск от Столична община срещу МРРБ за заплащане на сумата от 62150.24 лв., представляваща дължимо плащане по договор от 05.02.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие /2007-2013/” BG 161PO001/1.4.-04/2009/010 за изпълнение на проект „Укрепване на свлачище в м. „Кутлина”, кв. Ф., р. Л. – ІІ етап, Силово укрепване. За да отмени отхвърлителното решение на СГС и постанови уважително такова САС е приел, че страните по делото са обвързани от договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”, съфинансирана от европейските фондове и националния бюджет, сключен за проект „Укрепване на свлачище в местността „Кутлина“, кв. Ф., район Л. – ІІ етап. Силово укрепване”. По този договор общината има качеството на бенефициент, а МРРБ на управляващ орган. Управляващият орган отказал плащане на сумата от 51791.87 лв. и ДДС 10358.37 лв. с оглед наложена финансова корекция по договора. Според САС се касае до правоотношение с източник договор, сключен при общи условия, по отношение на който намира приложение Регламент /ЕО/ 1083/2006 г. на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999 г. Обсъждайки клаузите на сключения между страните договор и общите условия към него при изложени много подробни съображения, както и осъществяване възлагането на процесната обществена поръчка по реда на ЗОП /отм./ САС е приел, че по делото не е доказано осъществяването на всички установени в процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и нормите на българското и общностното право предпоставки за упражняване на правомощието на ответника за налагане на финансови корекции по договора от 05.02.2010 г. и на правото да откаже извършването на плащания по договора с оглед наложените корекции.
Горното характеризира предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 62150.24 лв., дължима по процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като основателен. Касае се до виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с оглед осъщественото от ищеца пълно изпълнение на проекта, за който е сключен договорът и извършването на допустими разходи по проекта, поради което следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното министерство. Според САС МРРБ дължи и законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2014 г. до окончателното й изплащане.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1.“Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение и длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните?“ 2. „Залагането на дискриминационни изисквания към участниците в процедурата за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки има ли за последици нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз /ЕС/?“ 3. „Следва ли при налагането на финансова корекция от договарящия орган, респ. управляващия орган по Оперативна програма, съфинансирана от структурните фондове на ЕС въз основа на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДПБФП/ да се доказва вреда от неизпълнение на договорно задължение, предвид легалната дефиниция на понятието „нередност“, дадена в чл. 2, т. 7 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999 г. /Регламента/?
Спорът е във връзка с правоотношения, възникнали от сключен между МРРБ и Столична община договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ /2007 – 2013/, подлежащи на разглеждане по общия исков ред, доколкото искът е предявен от Столична община, като бенефициент преди 22.12.2015 г., при въведената обща правна рамка на национално ниво със ЗУСЕСИФ – ДВ бр.101/22.12.2015 г. в сила от 25.12.2015 г. и §10 ал.3 от ПЗР, съгласно чл.174 и чл.173 ДФЕС в изпълнение на задължението на РБ по чл.175 ДФЕС /така и р. № 66/21.03.2017 г. по гр.д. № 6014/2016 г. на ВКС, ІV ГО и р. № 17/23.03.2017 г. по гр.д. № 50176/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Формулираните в изложението въпроси не покриват общото основание за достъп до касация, нито сочения допълнителен критерий за селекция. Първият въпрос касае обсъждане доказателства по принцип. При наличие на много подробни съображения, изложени от САС по доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства, вкл. отделни клаузи от договора и конкретно от Общите условия към него – чл.17.1, чл.17.10, чл.18, чл.18.4 и разменената кореспонденция между страните, твърденията в изложението към първи въпрос за едностранно и непълно обсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните и необсъдени клаузи към договора не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Изложените от САС съображения във връзка с това обсъждане сочат на съответствие, а не на противоречие с цитираната от самия касатор съдебна практика. Останалите два въпроса, посочени в изложението не са обсъждани от САС в този им вид, те са и принципно поставени като необходимост от разрешения от касатора, а не като спор, по който се е произнесъл САС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1482/13.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав по т.д. № 1677/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.