О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
[населено място], 13.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3284 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №2893 от 21.10.2015г., постановено по ч.гр.дело №3938/2015г. на Софийския апелативен съд, гр. колегия, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд, т.о. от 18.09.2015г., с което е върната исковата молба на СГС против [фирма]. Жалбоподателят Прокурор при СГС излага доводи за неправилност на въззивното определение при касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускането му до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е положил достатъчни усилия за да даде възможност на ищеца да прецезира исковата молба, като на няколко пъти я е оставял без движение, с конкретни указания поради противоречие между твърдените обстоятелства и петитума на иска по чл.29 ЗТР. Според съда, ищецът по делото не прави разлика между „несъществуващо обстоятелство” и такова, което съществува, но е възникнало в нарушение на закона, каквото е взетото решение от нередовното свикано ОС на акционерите. Взетите в нарушение на ТЗ решения от ОС не са несъществуващи, а подлежат на отмяна по реда на чл.74 ТЗ. Обстоятелството, че прокурорът не е легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ, за него не възниква правото да установява вписването на несъществуващо обстоятелство, респ. заличаване на вписването, след като самия ищец твърди, че решение на ОС на акционерите съществува. В производството по чл.29 ЗТР прокурорът е равнопоставена страна и изложените съображения за обществен интерес от предявяване на иска не могат да обосноват правен извод за незаконосъобраност на определението на СГС. Съдът е направил разграничение между порочно решение на ОС и порочно вписване на това решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил два въпроса, които счита, че са от значение за изхода на спора. По двата въпроса касаторът поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът формулира като материалноправния въпрос: За правомощието на прокурора да атакува несъществуващо обстоятелство по чл.29 ЗТР, без да е отменено решение на ОС по чл.74 ТЗ. Въпросът не е обуславящ изводите на съда, доколкото исковата молба е върнато поради несъотвествие между обстоятелствена част и петитума на иска. Съдът не е обусловил предявяването на установителния иск по чл.29 ЗТР от отмяната на решение на ОС чрез провеждане на конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Процесуалната легитимация на прокурора да предяви иск по чл.29 ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуването на вписано обстоятелство е призната от въззивния съд. По отношение на така поставения въпрос, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т 3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи. В ТР на ОСГК на ВКС е дадено определение на „ несъществуващо обстоятелство”, каквото е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. „Несъществуващо обстоятелство” е липсващото / невзето/ решение на орган на дружеството. В този случай вписването е извършено въз основа на неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистриране на решението. Втората хипотеза е на вписано обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие е призната нищожността му. В раздел ІV на ТР е дадена характеристика на иска по чл.74 от ТЗ, който е на разположение на съдружник или акционер за отмяна на ОС, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителен акт. Въпреки предоставената от съда възможност, ищецът не е изложил фактически твърдения съобразно заявения петитум на исковата молба, при съобразяване на постановките на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Вторият въпрос: Следва ли прокурорът да обоснове пряк и личен интерес за да бъде допуснат иск с правно основание по чл.29 ЗТР не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за връщане на исковата молба. Съдът не е изискал от прокурора да докаже правен интерес / личен/ за предявяване на установителен иск по чл.29 ЗТР, а само е посочил, че законът е предоставил на прокурора единствено правото да предяви иск за установяване на порок при вписването на обстоятелства в ТР, но не и да упражни права на съдружниците/ акционерите за отмяна на решение на общото събрание, когато то противоречи на повелителни норми на закона или устава на дружеството. Позоваването само на закона – „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” не е достатъчно да обоснове допускането на въззовното определение до касационно обжалване по този въпрос, като се има предвид, че в ТР № 1/2002 г. , ОСГК на ВКС се е произнесъл кои лица са легитимирани да предявят конститутивния иск за отмяна на порочно решение на ОС на съдружниците или акционерите.
В заключение, в частната касационната жалба не са обосновани както основната, така и допълнителна предпоставка за допускане на определението на САС до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2893/21.10.2015г., постановено по ч.гр.дело №3938 /2015г. на Софийския апелативен съд, гр.колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: