О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3695 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. И. Ш. чрез адвокат Р. С. срещу решение № 405/31.07.2014 г. на Старозагорски окръжен съд /СТОС/, Търговско отделение по в.т.д. № 1172/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Старозагорски районен съд /СТРС/ по осъдителен иск от настоящия касатор срещу [фирма] за сумата 12000 лв., възнаграждение по договор за строителство от 10.10.2009 г. със законните последици. Като правен въпрос, разрешен в противоречие с цитирана практика на ВКС по ГПК и ГПК /отм./ по приложението на чл.301 ТЗ, касаторът сочи въпроса за „отговорността на дружеството от действията на негов представител, в случая по изрично за това нотариално заверено пълномощно и срока за възражение или неприемане на извършената работа?”
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, СТОС е приел, че е представен договор за изработка, сключен между страните по настоящото дело, по който ищецът претендира възнаграждение за изпълнените СМР от него, но видно от представените 10 броя нотариални актове е установено, че преди сключване на договора за изработка или преди изпълнение на посочените в протоколите СМР, обектите са били вече продадени със степен на завършеност „груб строеж”. Съдът се е позовал и на заключението на СИЕ, от което е видно, че в счетоводството на [фирма] няма начислени и съответно изплатени суми по представения от ищеца договор от 10.10.2009 г. От същото заключение е видно още, че за извършване на СМР на обекта ответното дружество е сключило трудови договори с работници и е заплатило възнаграждение на трета страна – [фирма]. Съдът е приел и, че е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ, с оглед противопоставянето на ответната страна на сключения договор за изработка и подписаните протоколи за установяване завършеност и заплащане в момента на узнаването, което е към получаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6788/2012 г. на СТРС /която е обезсилена/. Изводите на СТОС са направени след обсъждане и излагане на подробни съображения във връзка със сключения договор от 10.10.2009 г. без посочване на работите, предмет на договора и възнаграждението за същите, представеното пълномощно от управителя на ответното дружество на С. Д., подписал процесните договор и протоколи, което пълномощно не включва действия по сключване на договор и подписване на протоколи за установяване завършеност и заплащане на СМР, нотариални актове за продажба на обекти от ответното дружество в периода м.06.2009 г. – м.12.2009 г. в сградата посочена като предмет на договора от 10.10.2009 г., заключение на СИЕ и представени фактури за закупени строителни материали.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираният от касатора въпрос във връзка с приложението на чл.301 ТЗ с оглед отговорността на дружеството от действие на негов представител са обуславящи изхода на спора, но разрешението относно противопоставянето на тези действия не е в противоречие с цитираните решения на ВКС по ГПК и ГПК /отм./, а в съответствие със същите. В случая съдът е установил, че С. Д. не е упълномощен, видно от приложеното пълномощно, да сключва договори за строителство и да подписва протоколи за приемане завършеност и заплащане на СМР, каквито са представени по делото. Ответното дружество [фирма] веднага се е противопоставило на тези действия на Д., за които е узнало в ч.гр.д. № 6788/2012 г. и издадената заповед за изпълнение /обезсилена/. Щом това е така, противопоставянето е веднага след узнаването, че лицето С. Д. е сключило сделка от името на дружеството, което е в съответствие с цитираните от самия касатор решения на ВКС /р. № 51/10.02.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС, р. № 1859/16.11.2001 г. по гр.д. № 35982001 г./, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СТОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405/31.07.2014 г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 1172/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.