О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
[населено място], 24.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1967 /2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] , представляван от В. И. В. чрез адв. Ю. Д. срещу решение от 27.03.2014г., постановено по в.гр.д.№38/2014г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е уважен искането на ищеца Б. Д. ЕАД за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията чл.281, т.3 ГПК. Формулира въпрос при допълнителния критерий по т.3, ал.1 на чл.280 ГПК: След представянето на какви доказателства следва да се приеме, че първообрания изпълнителен лист е унищожен или изгубен. Излага съображения, че в представените съдебни актове определение№ 395 по гр.дело № 207/2012г. на ІІІ състав на Кюстендилския окръжен съд, за което няма отбелязване, че е влязло в сила и решение №2772 по гр.дело № 591/2007г. на Районен съд Благоевград, за което няма отбелязване, че е влязло в сила, се приема, че обстоятелството, че не е достатъчно да се твърди, че първообраза на изпълнителния лист е изгубен, респ. унищожен и че единствения за установяване релевантен факт е на изгубването, респ. унищожаване на изпълнителния лист.
Б. Д. ЕАД заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първи състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, която отговаря по съдържание на изискването на чл.284, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Формулираният от касатора процесуален въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. В случая има задължителна съдебна практика по приложението на чл.409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист, която е съобразена от въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. С решение №134 от 17.03.11г. по гр.д.№1713/2010г. на ВКС, ІV г.о.. и решение №263/12.06.2012г., постановено по гр.дело №1138/2011г. на ВКС, ГК, Ігр.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и затова задължителни за съдилищата по въпроса какви факти следва да са установени в съдебния процес, за да се приеме за основателна молбата по чл.409, ал.1 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е съобразено с посочената задължителна за съдилищата съдебна практика. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Тъй като касаторът не аргументира необходимост от промяна на създадената съдебна практика, задължителна за съдилищата на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК това дава основание на настоящия състав на ВКС, ТК да приеме за недоказано правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В обобщение на горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2014г. постановено по в.гр.дело № 38 /2014г. на Кюстендилския окръжен съд, гр.о. ІІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: