О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3575 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на А. С. Д. и Д. М. Д. и на Д. С. Николова – тримата чрез адвокат К. В., срещу решение № 132/08.04.2013 г. на Старозагорски окръжен съд /СТОС/ по в.т.д. № 1035/2013 г., с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение по искове срещу настоящите касатори по чл.55 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД е постановено уважително решение.
В касационната жалба на А. С. Д. и Д. М. Д. касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В касационната жалба на Д. С. Николова касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ Н. Д. К. с фирма [фирма] оспорва допускането на жалбите и същите по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
Пред Старозагорски районен съд /СТРС/ са предявени обективно съединени искове от ЕТ Н. Д. К. с фирма [фирма] срещу настоящите касатори по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и по чл.92 ЗЗД – за връщане на даденото по развален предварителен договор и договорна неустойка. Исковете са отхвърлени от СТРС, чието решение е отменено от СТОС и е постановено друго, уважаващо исковете. СТОС е приел, че между страните е сключен предварителен договор от 29.09.2011 г. за продажба на недвижим имот – поземлен имот с промишлена сграда, като физическите лица са продавачи, а ЕТ е купувач и купувачът е изплатил на продавачите част от продажната цена в размер на 27000 лв., съобразно предварителния договор. В договора продавачите са поели задължения в член 7 в определени срокове да представят удостоверения, че имотът не е обременен с други ипотеки, освен с една от банка Д. АД, която е първа по ред и няма други вещни тежести, вписани искове молби, ограничени вещни права и претенции на трети лица, приключване на дело, касаещо собствеността на част от имота на един от продавачите – Д.. Всички тези задължения на продавачите имат определен срок – десетдневен от сключване на предварителния договор и са с оглед установяване правото на собственост върху имота и необходимостта на продавача да бъде отпуснат кредит при вписана втора по ред ипотека за изплащане на остатъка от продажната цена, сумите по който ще бъдат приведени от банката по банков път на продавачите – чл.3 от договора. СТОС е приел, че с нотариална покана от 22.02.2012 г., много след десетдневния срок, купувачът е заявил, че разваля предварителния договор, без да дава подходящ срок за изпълнение, поради виновно неизпълнение от страна на продавачите. С тази покана продавачите са поканени да върнат даденото. Според СТОС от представените по делото доказателства се установява само изпълнение на поетото задължение от купувача, който е изплатил в срок уговорената първа вноска. Доказателствата и в двете инстанции не установяват изпълнение на задълженията на продавачите, описани в чл.7 б.А и б.Б от предварителния договор, необходими за отпускане на кредит, липсват доказателства за одобрено от банката искане на купувача за отпускане на кредит, както и относно правното и фактическото състояние на имота. От справките от А. по вписванията се установява вписана искова молба по отношение на имотите към сключване на предварителния договор и вписани още две ипотеки. Неизпълнението на задълженията на продавачите по предварителния договор е дало основание на купувача за едностранно разваляне на същия с нотариална покана, при което са настъпили последиците на развалянето и основанията за дължимост на договорната неустойка за неизпълнение на задълженията на продавачите /чл.8.1 от договора/ в размер на процент от продажната цена в цялост.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В касационната жалба на А. С. Д. и Д. М. Д. се формулира въпрос при допълнителен критерий за селекция чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: „Разполага ли купувачът на предварителен договор от 29.09.2011 г. с потестативното право едностранно да развали договора, без да е необходимо да представи подходящ срок за изпълнение и без да е необходимо да доказва наличието на някоя от предпоставките, предвидени в чл.87 ал.2 от ЗЗД?” В касационната жалба на Д. С. Николова са формулирани два материалноправни въпроса, които по същество съвпадат с формулирания въпрос в първата жалба, като и този жалбоподател поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулира и процесуалноправен въпрос с допълнителен критерий за селекция чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: „Следва ли съдът, който образува изпратено по подсъдност дело отново да развие процедура по чл.131 ал.1 ГПК, като изпрати съобщение до ответника за възможността да подаде отговор на исковата молба в едномесечен срок, когато между страните първоначално е била извършена двойна размяна съгласно глава 32 „Производство по търговски спорове” от ГПК?” В случая делото е образувано първоначално пред СТОС и е изпратено по подсъдност на СТРС.
Въпросът в първата жалба и първите два въпроса във втората жалба като разрешение са фактологично обусловени от поетите в предварителния договор задължения, които са с определен срок, без това да е коментирано във въпросите. Разрешението на тези въпроси не е обсъждано от въззивния съд, както се посочи по-горе СТОС е приел, че изпратената нотариална покана от купувача за разваляне на предварителния договор е много след уговорените срокове в чл.7 б.А и б.Б от предварителния договор за поетите задължения от продавачите. Самите ответници, сега касатори, не са възразявали до момента за недаден подходящ срок по чл.87 ал.2 ЗЗД /вж отговора на исковата молба/, а са твърдели неизпълнени задължения от страна на купувача, което не е установено от събраните по делото доказателства. В този смисъл и при необсъждането им от СТОС в този им вид, доколкото са липсвали възражения в тази насока от ответниците, сега касатори, така поставените въпроси са необуславящи изхода на спора, съобразно изложените от СТОС мотиви в обжалваното решение и не представляват основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Изложените доводи в касационните жалби се свеждат по същество до неправилност и необоснованост на въззивното решение, което не представлява основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а са оплаквания по чл.281 ГПК. Формулираният процесуалноправен въпрос във втората касационна жалба е също необуславящ изхода на спора. В случая касаторът не твърди неизвършена процедура по размяна на книжа по чл.131 ГПК, а изисква повторение пред изпратения по подсъдност районен съд след извършването й от окръжен съд, чието действие се запазва – чл.118 ал.2 ГПК. Твърденията, че тази разпоредба била в разрез с основните начала на ГПК изразяват собствено тълкуване на касатора и искане за пререшаване на спора, а не намират опора в закона.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на СТОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят общо на ответницата по касационните жалби направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132/08.04.2013 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1035/2013 г.
ОСЪЖДА А. С. Д., Д. М. Д. и Д. С. Николова и тримата със съдебен адрес [населено място], [улица] вх.„Б” офис 1 – адвокат К. В. да заплатят общо на ЕТ Н. Д. К. с фирма [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ап.18 ет.5 направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.