О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 539 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Д. Г. чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 256/21.10.2014 г. на Сливенски окръжен съд /С./, гражданско отделение по гр.д. № 503/2014 г., потвърждаващо решение на Сливенски районен съд /СлРС/, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. Г., че дължи на [фирма] сумата от 6502.59 евро – част от неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 10.10.2007 г. в [населено място], ведно със законна лихва и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СлРС по предявен иск на [фирма] срещу Г. Г. на основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК за установяване вземане на кредитора – ищец, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, С. е приел, че „формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението е правилна, кореспондира с доказателствата по делото и на основание чл.272 ГПК препраща“ към същата при изложени допълнителни мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба, като изрично е посочено, че всички възражения не са направени с отговора на исковата молба, поради което са и преклудирани. Независимо от това са изложени съображения за разликата между обикновеното поръчителство по ЗЗД и менителничното поръчителство /в случая настоящата касаторка Г. Г. е авалирала издаден запис на заповед от 10.10.2007 г. от [фирма] в полза на [фирма], с който безусловно и неотменимо издателят се е задължил да заплати сумата от 8771.28 евро с падеж 01.11.2009 г./ и допустимите възражения на авалиста във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Обсъдено е и възражението за недължимост на сумата, поради плащане по образуваното изпълнително дело, като са обсъдени извършените действия по същото дело във връзка с надлежното уведомяване на съдебния изпълнител за дължими от длъжника публични вземания /чл.458 ГПК/ и извършеното разпределение от съдебния изпълнител по силата на закона, с което разпределение не е било удовлетворено вземането на ищеца, предмет на предявения иск.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, може само да го уточни и конкретизира – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай касаторът не формулира правен въпрос от значение за изхода на спора, а излага доводи, относими към правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.1 ГПК. Изложението на основания за допускане на касационната жалба по чл.280 ГПК възпроизвежда подадената касационна жалба с основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Законът разграничава основанията по чл.280 от тези по чл.281 ГПК, както и редът за произнасяне по тях /чл.288 и чл.290 ГПК/, поради което е невъзможно касационният съд да се произнесе по основанията за неправилност на въззивно решение по чл.281 т.3 ГПК в производство по чл.288 ГПК – в това производство ВКС упражнява правомощията си за дискреция на касационните жалби и трябва да се произнасе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни /мотиви на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Щом това е така, няма основание да се приеме, че съображенията на касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване дефинират общо основание за селектиране на касационна жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256/21.10.2014 г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение по гр.д. № 503/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.