О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София, 17.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 394 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат А. А. срещу решение № 1729/08.08.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 5 състав, ТО по т.д. № 4387/2012 г., с което след отмяна на уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ е постановено друго решение, отхвърлящо исковете на настоящия касатор по чл.208 ал.1 вр. чл.215 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 165967 лв. – обезщетение и 30445.68 лв. – лихва за забава срещу ЗК [фирма] със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени уважителното решение на СГС и отхвърли предявените искове на [фирма] срещу ЗК [фирма] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по застрахователна полица за погиване на товар по време на превоз /вътрешно карго/ и лихва за забава САС е приел, че ищецът не е установил наличие на застрахователен интерес, а възражението на ответника-застраховател за липса на такъв интерес в момента на сключване на застрахователния договор е основателно. Според САС ищецът не е установил придобиването на право на собственост чрез представения договор за покупка на процесния товар – Магнитен резонанс М. Т. модел 50а, по силата на който договор правото на собственост на купувача възниква под отлагателно условие – изплащане на цената на стоката. Последното не е доказано, а сключването на застрахователен договор при липса на застрахователен интерес е недействителен – чл.195 ал.1 КЗ. Тези изводи са направени при обсъждане и съпоставка на представените писмени доказателства – договор за покупко-продажба, фактури за плащане и застрахователна полица. Според САС фактурите за плащане не съответстват на сроковете за плащане в представения от самия ищец договор за продажба, липсва приемателно-предавателен протокол – чл.3 от договора, а в деня на доставката рискът от погиване или повреждане на стоката преминава върху купувача – чл.2 от договора. Тъй като товарът е погинал преди доставянето му на ищеца – купувач на стоката и рискът от погиване на товара не е преминал върху него според САС /чл.2 изр.2-ро от договора/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Каква е доказателствената стойност на представения търговски договор и фактурите, издадени за удостоверяване на извършеното плащане по договора, като частни, неоспорени от ответника свидетелстващи документи?” 2. „Следва ли при оценка на тези документи съдът да основе своите изводи след обсъждането им в съвкупност и взаимна връзка с всички останали доказателства, възражения и доводи на страните?” 3. „Може ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по непредявено възражение (възражение за недействителност на застрахователния договор), въз основа на обстоятелства, които не са въведени от ответника чрез възражение в законоустановения срок, а са преклудирани – в случая възражение, че не е уговорена и не е платена цена за процесния апарат?”
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но не съответстват на приетата и установена фактическа обстановка от САС с изложени мотиви за същата и не могат да се свържат с конкретната правораздавателна воля на решаващия съд при формиране решаващите му изводи по спора /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. САС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и направените доводи и възражения на страните във връзка с тях, изложил е съображенията си, поради които приема за доказани или недоказани определени твърдения на страните. В този смисъл и трите въпроса са некоректно поставени, тъй като САС не е отрекъл доказателствената стойност нито на договора за покупка-продажба, нито на приложените фактури, а е обсъдил и съпоставил същите, като е посочил съответствието им или липсата на такова помежду им във връзка с доводите и възраженията на страните, следователно проведено е обсъждане на доказателства и са изложени мотиви за направените изводи въз основа на обсъждането. В този смисъл е и приетото в приложената от самия касатор съдебна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК по обсъждане на доказателствата /р.№ 17/03.02.2012 г. по гр.д. № 339/2011 г./, за съвкупната им преценка /р. № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г./, излагане на свои изводи от въззивния съд /р. № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г./ и произнасяне съобразно доводите на страните /р. № 450/21.07.2009 г. по гр.д. № 3547/2008 г., р. № 646/12.10.2010 г. по гр.д. № 1210/2009 г. и № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г./, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по трите въпроса. Относно третия формулиран въпрос следва да се посочи, че още с отговора си на исковата молба ответникът се е позовал на липса на застрахователен интерес при сключване на застрахователния договор, поради липса на право на собственост. По това възражение са се произнасяли и СГС и САС, макар и с различен резултат от двете инстанции. В тази насока е и оплакването на застрахователя и ответник по иска във въззивната му жалба. При така изложените доводи и възражения на страните и произнасяне по тях, няма основание да се приеме наличие на произнасяне от САС по непредявено възражение.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 500 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1729/08.08.2013 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, ТО по т.д. № 4387/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 7, ап. 31 да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.