О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 17.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
Членове: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Мариана Костова ч. т. д. № 1467 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. В. М., [населено място], срещу определение № 48 от 16.02.2015 г. на Видински окръжен съд, постановено по гр. д. № 17/2015 г., с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 753-РЗ от 13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 915/2011 г. по описа на Видински районен съд, и производството по делото е прекратено.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответната страна – [фирма], [населено място], в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
За да остави без разглеждане частната жалба на К. В. М. срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 753-РЗ от 13.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 915/2011 г. на В., Видинският окръжен съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК и е недопустима. За да достигне до този извод, съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на жалбоподателя на 08.12.2011 г., от която е започнал да тече двуседмичният преклузивен срок, а частната жалба е подадена на 20.11.2014 г.
Определението е процесуално допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. В същия срок, едновременно с частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, длъжникът следва да подаде и възражението си срещу заповедта – чл. 419, ал. 2 ГПК. Ако длъжникът твърди, че е бил лишен от възможност да оспори вземането в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК вследствие ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, същият следва да реализира защитата си срещу последиците на заповедта по реда на чл. 423 ГПК чрез подаване на възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта. С подаване на възражението длъжникът може да упражни и правото на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, но според чл. 423, ал. 3 ГПК съдът разглежда жалбата само при условие, че приеме възражението за ненадлежно връчване на заповедта за основателно. Преди да се е произнесъл по възражението въззивният съд не би могъл да извършва преценка за спазване на преклузивния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК за подаване на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като при ненадлежно връчване на заповедта на длъжника срокът по чл. 419, ал. 1 ГПК не започва да тече.
В случая без да съобрази разпоредбата на чл. 423, ал. 3 ГПК съставът на Видинския окръжен съд е разгледал подадената от длъжника частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, преди да се е произнесъл по възражението, с което длъжникът е въвел твърдения за ненадлежно връчване на издадената в производството по ч. гр. д. № 915/2011 г. на Видински районен съд заповед за изпълнение. Възражението е заведено в регистратурата на Видински районен съд на 20.11.2014г. , т. е. на същата дата, на която е депозирана и частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд неправилно е приел, че срокът за подаване на частните жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК е изтекъл, а оттук и че жалбата е процесуално недопустима поради неговото пропускане. За да пристъпи към обсъждане на въпроса за спазване на срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, въззивният съд е следвало да се произнесе по възражението с правно основание чл. 423, ал. 1 ГПК, до каквото произнасяне обаче съдът не е стигнал, разглеждайки преждевременно подадената частна жалба.
Горното налага изводът, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да се отмени, а делото – върне на въззивния съд за произнасяне по възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК. В зависимост от произнасянето по подаденото възражение въззивният съд следва да прецени дали са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 48 от 16.02.2015 г. на Видински окръжен съд, постановено по гр. д. № 17/2015 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на съдопроизводствените действия, указани в мотивите към настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: