О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 13.06. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4283 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. С. чрез адвокат К. Д. срещу решение № 1361/01.07.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО – VІІІ състав по в.гр.д. № 1835/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявен иск на настоящия касатор срещу Застрахователно [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът – Застрахователно [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от М. С. С. срещу Застрахователно [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за 125000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Б. М. А., починала на 30.12.2008 г. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС. Искът е отхвърлен от СГС, с оглед постигната между страните спогодба от 01.04.2011 г., с която е прекратен съществуващия спор /чл.365 ЗЗД/. Решението на СГС е потвърдено от САС. САС е приел, че по делото е представено споразумение, сключено от ищеца чрез процесуалния му представител и ответника, с което същите са се спогодили относно размера на застрахователното обезщетение, което се следва на ищеца за смъртта на неговата дъщеря Б. А., причинена при ПТП от застрахован при ответника водач на МПС по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. САС е приел още, че пълномощникът на ищеца е имал нужната представителна власт да сключва спогодба от името и за сметка на представляваното от него лице. Според САС тази спогодба следва да бъде съобразена в производството по предявения иск по чл.226 ал.1 КЗ като се зачете нейния материалноправен ефект, обуславящ неоснователност на иска. От съдържанието на спогодбата не се установява, че пострадалият се е отказал предварително от правото си на иск, а от бъдещи претенции /материалноправни/ към застрахователя, което следва от естеството на сключения договор, при който всяка от страните прави отстъпки за решаване на извънсъдебния спор. Според САС относно размера на следващото се обезщетение може да се постигне спогодба, с която доброволно се уредят отношенията не само между застрахован и увреден, както е посочено в КЗ, но и спорове между пострадали лица и застрахователи по риска „Гражданска отговорност”, както е в настоящия случай.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, за разрешението на които сочи допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. „Явява ли се действително поетото задължение за отказ от бъдещи претенции /за неимуществени вреди, липси и др./ направено от пълномощник без да има правомощия за това?” 2. „При липса на възможност за сключване на спогодба между застрахователя и увредения, уредена в КЗ, доколко сключена такава спогодба е основание да бъде отхвърлен предявен иск за неимуществени вреди за разликата над полученото застрахователно обезщетение?” Първият въпрос е неотносим към изхода на спора, доколкото по делото няма никакви данни и твърдения от ищеца, че подписаната и представена по делото спогодба е подписана от негово име от пълномощник без представителна власт. По делото пред СГС е представено пълномощно от настоящия касатор за адвокат Г. В., подписал приложената спогодба със застрахователя, от което следва извод, че настоящият касатор е подписал спогодбата чрез пълномощник в рамките на дадените пълномощия. Вторият въпрос е във връзка със спора и приетото от САС относно допустимостта по КЗ на спогодба между застраховател и увредено лице, като изводите на САС касаят приложението на закона, респ. правилността на постановеното решение. В този смисъл вторият въпрос не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не са налице и сочените от касатора допълнителни критерии за селекция – не е посочена и представена съдебна практика с противоречиво разрешение по посочените от касатора въпроси и обуславяща наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, нито са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1361/01.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО – VІІІ състав по в.гр.д. № 1835/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.