О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 307 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. срещу решение № 1933 от 17.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 1953 по описа за 2016г. на Апелативен съд София, в частта, с която след частична отмяна на първоистанционното решение са отхвърлени предявените от него искове срещу [фирма] за заплащане на сумите от 15 000 лв. и 1 102,10 лв., представляващи обезщетение за неимуществени, съответно имуществени, вреди от ПТП на 25.02.2014г., ведно със законна лихва за забава, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски.
Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивния съд е нарушил процесуалните правила, като е придал доказателствена сила на актове на органите на досъдебното производство и на изготвените по същото експертизи за механизма на пътно-транспортното произшествие. Претендират се съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с ДДС.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], в писмения си отговор оспорва същата. Намира я за недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, съответно за неоснователна. Счита, че не е установено при условията на пълно и главно доказване наличие на противоправно поведение от страна на водача на трамвайната мотриса, М., осъществено при твърдения в исковата молба механизъм на непозволено увреждане. Изложени са съображения, че не е доказано при потеглянето на трамвая пострадалият да е бил в близост или съприкосновение с неговата врата както и че технически е невъзможно трамвайната мотриса да е потеглила с отворена врата, ако С. е бил на стъпалата на превозното средство. Претендират юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция в размер на 980 лв., за което представят списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по делото не е установено при условията на главно и пълно доказване противоправно поведение от страна на водача на трамвайната мотриса, И. М., което да е осъществено при твърдения в исковата молба механизъм на непозволено увреждане, поддържан и в обясненията на ищеца- падане на тротоара на трамвайна спирка, причинено от тръгването на трамвая с незатворени врати, при което ищецът, стъпил на стъпалата на втората врата, залитнал и паднал на тротоара на лявата си страна. Решаващият състав, се е аргументирал с: установената по делото техническа невъзможност трамваят да потегли с отворена врата, ако ищецът е бил на стъпалата на вратата; липсата на доказателства при потеглянето на трамвая пострадалият да е бил в близост или съприкосновение с негова врата, така, че да бъде възприет като пътник; липсата на доказано нарушение на чл.116 ЗДвП и на данни за осъществено друго нарушение на ЗДвП. Посочено е, че поведението на пътниците в трамвая, които са поискали от ватмана да спре е обяснимо, тъй като е възприето падане на човек в зоната на спирка на масов градски транспорт, но не доказва при пълно доказване, че между поведението на ватмана и увреждането на касатора-ищец има причинна връзка. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, ищецът С. е признал, че в деня на инцидента с него е употребил на обяд две чаши водка по 50 грама и една чаша вино – 200 грама. В епикризата за здравословното му състояние след произшествието на 25.02.2014 г. е записано, че той страда от „хроничен етилизъм”, което също не се оспорва по делото. Апелативният съд е изложил и аргументи, че заключението , допуснато в досъдебното производство, на което се позовава жалбоподателят, не е допустимо доказателствено средство в исковото производство, като нормите на чл.195 и сл. ГПК изключват възможността експертното заключение, дадено пред друг орган на съдебната власт / в случая на досъдебното наказателно производство/ да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, да е спазена процедурата по чл.200 ГПК и заключението да е прието от гражданския съд. В същата насока са и мотивите на решението относно невъзможността да бъдат взети предвид свидетелските показания, дадени пред разследващите органи. Въззивната инстанция е приела също така, че ангажирането на административнонаказателстната отговорност на ватмана /наложена глоба от 20 лева с влязло в сила наказателно постановление/ няма отношение към основателността на исковете, доколкото е неотносима към предмета на делото, тъй като за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно чл.300 ГПК. Наказателното постановление не е официален свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което няма основание за откриване на производство за проверка на истинността му по чл.193 ГПК, целящо именно отпадане на обвързващата съда доказателствена сила. С оглед на изложеното е мотивирано, че не може да се направи категоричен несъмнен извод за конкретния механизъм на ПТП и осъществено противоправно поведение чрез действие или бездействие от страна на соченото като делинквент лице или на друг служител на превозвача, при или по повод изпълнението на работата, чиято отговорност покрива ответният застраховател. С оглед на това, решаващият състав е заключил, че след като не може да бъде ангажирана отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, не е възникнала и гражданската отговорност в тежест на застрахования.
В приложенията по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като включени в предмета на спора, обусловили правните изводи на съда и от значение за изхода на спора: „1/ Каква е доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство и на събраните в същото доказателства (А.) при реализиране на отговорността на застрахователя по реда на чл. 226 КЗ (отм.)?; 2/ Можел ли е съдът да ангажира отговорността на водача при обстоятелства, като възприемане на възникнала опасност при потегляне на мотрисата и ненавременни реакции на водача?; 3/ Следва ли съдът при определяне на механизъма на пътното транспортно произшествие и вината на водача да се съобрази с нормата на чл. 116 от ЗДвП в конкретния случай?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като не представя практика, посочена в изложението.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Съгласно задължителното за всички съдилища разрешение, дадено в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл.300 ГПК, актовете на досъдебното производство не са кръга на актовете, които обвързват гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като безпротиворечива е практиката на ВКС, че с оглед принципа на непосрественост в гражданския процес, събрани в други производства доказателства, не могат да бъдат взети предвид при разрешаване на гражданскоправен спор. Ето защо, даденото от въззивната инстанция разрешение на първия формулиран въпрос е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е осъществена и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва неяснота или непълнота на разпоредбите, съответно не е налице промяна на закона или на обществените отношения, налагащи промяна в тълкуването на разпоредбите.
Останалите два въпроса не предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като не са обуславящи за изхода на спора. От фактическа страна въззивната инстанция е приела точно обратното на съдържащите се във втория въпрос твърдения на жалбоподателя за възприемане на възникнала опасност при потегляне на мотрисата от водача и ненавременна негова реакция, поради което те не са обусловили правните изводи на решаващия състав. Третият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като апелативният съд, противно на твърдението на жалбоподателя във въпроса, е взел предвид разпоредбата на чл.116 ЗДвП, но е приел, че няма нарушение на същата, във връзка с която липса на нарушение, от друга страна, липса формулиран от касатора правен въпрос. При липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПк е безпредметно обсъждането на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК съгласно Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато в обжалваната част относно иска за неимуществените вреди.
По отношение на обжалването на решението в частта относно произнасянето по иска за имуществени вреди, касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, предвид цената на иска, който е не само под 20 000 лева, но и под 5000 лева.
С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определен съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1933 от 17.10.2016г. по в.гр.д. № 1953/ 2016г. на Апелативен съд София, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.01.2016г,. по гр.д. № 13710/ 2014г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав, е отхвърлен предявеня от И. С. С. иск по чл.226 КЗ /отм./ срещу [фирма] за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 25.02.2014г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. С. С. срещу решение № 1933 от 17.10.2016г. по в.гр.д. № 1953/ 2016г. на Апелативен съд София, в частта, с която след частична отмяна на решение от 27.01.2016г,. по гр.д. № 13710/ 2014г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав, е отхвърлен предявения от И. С. С. иск по чл.226 КЗ /отм./ срещу [фирма] за заплащане на сумата от 1102,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 25.02.2014г..
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение на частта, в която се оставя жалбата без разглеждане, в която определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.