О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 17.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 452 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. З. Й., срещу определение № 16029 от 29.08.2013г., постановено по ч. гр. д. № 8645/2013г. от Софийски градски съд, ГО, с което се потвърждава определение от 16.04.2013г. по гр.д. № 57689/2012г. на Софийски районен съд за връщане, поради недопустимост на подадена от частния касатор искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.4 ГПК за установяване по отношение на ответника неистинността на запис на заповед от 21.06.2010г. относно подписа на ищеца като издател, както и по чл.124, ал.5 ГПК – за установяване наличието на престъпно обстоятелство, изразяващо се в използване на неистински частен документ- запис на заповед, в рамките на образувано по молба на ответника заповедно производство, по което е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, и алтернативно да бъде установено, че престъплението е измама, посредством посочения запис на заповед.
Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че по отношение на недопустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК за установяване на неистинност на документ- запис на заповед, въз основа на който в производството по чл.417 ГПК е издаден изпълнителен лист и е пропуснат срока по чл.414 ГПК за възражение, както и сроковете по чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, е налице практика на ВКС, която се надява да бъде преодоляна с тълкувателно решение. Твърди, че искът по чл.124, ал.5 ГПК е допустим, независимо от проведеното заповедно производство, в което не е направено своевременно възражение по чл.414 ГПК, като се позовава на Тълкувателно решение № 5/ 14.12.2012г. по тълк.д. № 5/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. Според жалбоподателя, правният интерес от иска по чл.124, ал.5 ГПК произтича от това, че е жертва на престъпление, разследването по което е спряно, поради неразкриване на конкретния извършител. Счита, че редът по чл.124, ал.5 ГПК е един от пътищата на защита срещу използването на неистински частен документ- чл.316 вр. чл.309, ал.1 НК, като измамените посредством документа в случая са съдът и съдебния изпълнител. Допускането на касационното обжалване се мотивира с наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], поддържа, че липсват наведените основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната, поради недопустимост на исковете по чл.124, ал.4 ГПК и по чл.124, ал.5 ГПК, въззивният съд е приел, че по заявление на [фирма] срещу С. Й. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 200 000 лева по запис на заповед от 21.06.2010г. Във връзка с постъпило възражение по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника- частен жалбоподател, е предявен от заявителя в заповедното производство иск по реда на чл.422 ГПК, който е отхвърлен от първоинстанционния съд, като производството по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба не е приключило. Констатирано е, че по иска по чл.422 ГПК с отговора на исковата молба е оспорена истинността на записа на заповед по реда на чл.193 ГПК, поради което е прието, че предявяването след тази дата на иск по чл.124, ал.4 ГПК е недопустимо. Изложени са и аргументи за липса на правен интерес от предявяването на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Според въззивния съд, правен интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК ще е налице, ако възникне правен спор, по повод на който предстои да бъде предявен иск пред съда и изходът му зависи от истинността на документа, както и когато е налице висящ спор, по който документът е представен, но не е оспорен своевременно, което е основание за спиране на производството по делото, за да бъде съобразено решението по иска по чл.124, ал.4 ГПК. Въззивната инстанция е извела недопустимостта на иска по чл.124, ал.5 ГПК от липсата на изчерпателно изброените в закона пречки, при които с оглед осуетяването на наказателния процес, гражданският съд може да замести наказателното производство при установяване на престъпно обстоятелство – когато срещу дееца не може да се образува наказателно преследване, поради пречките, предвидени в чл.24, ал.1, т.2-т.5 НПК /деецът не носи наказателна отговорност, поради амнистия; наказателната отговорност е погасена, поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/, образуваното наказателно производство е прекратено, поради тези пречки или е спряно, поради някоя от причините, посочени в чл.25, т.2 /разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина/ или чл.26 НПК /при съучастие/, а също и когато извършителя е останал неоткрит. Изложени са съображения, че с постановление на прокуратурата е спряно образуваното за престъпление по чл.309, ал.1 ГПК наказателно производство, на основание чл.244, ал.1, т.2 ГПК, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит. Изведено е, че хипотезата на чл.125, ал.5 ГПК- когато извършителят на престъплението не е разкрит, има предвид приключило наказателно производство, по което извършителят не е разкрит, а не спряно наказателно производство. Като допълнителен аргумент за недопустимост на иска е посочено, че не е обоснован правния интерес от неговото предявяване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 5/ 14.12.2012г. по тълк.д. № 5/ 2012г. на ОСГТК, основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, въззивният съд в атакуваното определение се е произнесъл по значимия за спора процесуалноправен въпрос: дали наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, препятства предявяването на иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства относно използването на неистински документ – запис на заповед, който е съставлявал основание за издаване на заповедта и дали е налице наличие на правен интерес от воденето на производството по установителния иск по чл. 124, ал.5 ГПК при издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
В изложението към частната жалба са формулирани въпроси единствено по отношение на допустимостта на иска по чл.124, ал.5 ГПК, поради което определението, в частта, в която се потвърждава прекратяването на производството относно иска по чл.124, ал.4 ГПК, не може да бъде допуснато до касационен контрол, поради липса на поставен от частния касатор правен въпрос. Съобразно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния касатор и от сочените от него в частната жалба факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че касаторът поставя въпроса за допустимостта на иска по чл.124, ал.4 ГПК за установяване на неистинност на документ – запис на заповед, въз основа на който в производството по чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е пропуснат срока по чл.414 ГПК за възражение, както и сроковете по чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, въпросът не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като той е приел, че производството по чл.422 ГПК е висящо. Не се доказва и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в цитираното от частния жалбоподател Тълкувателно решение № 5/2012г. по т.д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС този въпрос не е разглеждан. Частният касатор не се позовава на друга задължителна практика на ВКС. Нещо повече, същият поддържа, че практиката на ВКС е в насока противоположна на тезата му.
По отношение на атакувания акт в частта, с която се потвърждава връщане на исковата молба по предявените искове по чл.124, ал.5 ГПК, също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касация. Релевираните от частния жалбоподател въпроси не са обусловили изхода на спора, тъй като недопустимостта на иска не е изведена на плоскостта на развилото се въз основа на записа на заповед заповедно производство т.е. дали твърдяното престъпно обстоятелство има значение за гражданското производство, а е мотивирана с липсата на визираните в чл.124, ал.5 ГПК пречки за установяването на това обстоятелство по реда на НПК, само при наличието на които, е допустимо установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. Именно липсата на посочените от закона пречки за развитие на наказателното производство е обусловила решаващият извод на съда за недопустимост на исковете по чл.124, ал.5 ГПК, но относно тях не е формулиран правен въпрос от касатора.
Предвид неосъществевянето на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по посочените въпроси, с оглед разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, не следва да бъде обсъждана наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 16029 от 29.08.2013г., постановено по ч. гр. д. № 8645/2013г. от Софийски градски съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.