Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№774
София, 10.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 90 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. К. чрез адвокат П. К. срещу решение № 1470/03.07.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 713/2015 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на настоящия касатор по чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд /ГФ/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП в размер на 80000 лв., частично предявени от 100000 лв. и за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 3000 лв. със законна лихва.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ГФ не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове по чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ от С. С. К. срещу ГФ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от увреждане при ПТП, настъпило на 11.07.2012 г. Ищецът твърди, че процесното ПТП е предизвикано от неидентифицирано МПС по четвъртокласен път К. – [населено място], преди входната табела на селото. Управляваното от касатора МПС се е обърнало на таван, касаторът е изпаднал от МПС-то, получил е средна телесна повреда – телесни увреждания на гърдите, счупване на дясното бедро и черепномозъчна травма. Управляваното от касатора МПС /B. 320/ е увредено тотално /съгласно заключението на вещото лице действителната му стойност е 2400 лв./. За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е възприел изложените от СГС съображения и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Прието е от тези мотиви, че твърденията на ищеца за причиняване на процесното ПТП от неидентифицирано МПС, навлязло в неговата лента за движение не са установени от доказателствата по делото. В тази насока са само твърденията на ищеца и показанията на неговата спътница, с която е живеел на съпружески начала и в този смисъл е заинтересована според СГС и показанията й не са кредитирани. САС е обсъдил и е изложил подробни съображения относно твърденията на ищеца и показанията на неговата спътница, като е направена съпоставка, изложено е, че и двамата непрекъснато променят твърденията си и не дават никаква представа за това откъде и кога се е появил неидентифицирания автомобил – зад тях или пред тях. И двамата дават различни твърдения, никой не е видял нито марката, нито цвета на автомобила, а ПТП-то е станало на прав участък при добра видимост на дневна светлина. В приложения протокол за оглед на местопроизшествието, извършен на 11.07.2012 г., са описани откритите следи от гуми по пътя, по банкета и нивата вляво от пътя. При тези доказателства САС е приел, че процесното ПТП не е причинено от неидентифицирано МПС, а от самия ищец, който е управлявал автомобила си с превишена и несъобразена скорост. Отделно е посочено, че ищецът няма право на обезщетение за имуществените вреди от увреждането на МПС-то, тъй като то не е във връзка с претърпените неимуществени вреди. Изложени са подробни съображения за некредитиране на показания на разпитаната свидетелка, пътувала с К., противоречията в тези показания, противоречията им с твърденията на самия К. и взаимното им несъответствие относно появата и възприемането на неидентифицирано МПС, неустановен цвят или марка на автомобила – „обикновен“, а не „голям и лъскав“, както и момента на възприемането му от водача и от свидетелката. Прието е, че ищецът безспорно е получил тежки увреждания, но липсва основание да се ангажира отговорността на ГФ за същите, доколкото не е установено те да са причинени от неидентифицирано друго МПС. В случая е имало образувано досъдебно наказателно производство срещу неизвестен извършител по описа на РУП [населено място], спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК и изпратено на РУП [населено място] за издирване на неизвестен извършител. В мотивите на САС е посочено, че има заключение на авто-техническа експертиза, но основанията за потвърждаване на отхвърлителното решение на СГС не са свързани с това заключение, а с липсата на установени твърдения на ищеца за предизвикване на ПТП-то от неидентифицирано МПС, навлязло в неговата лента на движение и предизвикало преобръщането на управлявания от него автомобил.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението към касационната жалба се излагат въпроси, свързани с обсъждане на доказателствата и конкретно може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и конкретно само част от заключението на вещото лице. В тази връзка са доразвити и подвъпроси все с оглед заключението на вещото лице, твърди се за направен нелогичен анализ на доказателствата и игнориране на свидетелски показания. Излагат се и твърдения за допуснато нарушение от СГС във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест и конкретно за непосочена необходимост от доказателства. Поддържат се и твърдения за изводите във връзка с липсата или противоречие на обяснения от страната. За разрешението на всички тези въпроси се твърди допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Всички въпроси визират обсъждането на доказателствата, което е направено от САС обстойно и при изложени съображения, като касаторът не приема тези изводи, но това не е равнозначно на липса на обсъждане на всички доказателства. САС действително е посочил в мотивите си, че има заключение на авто-техническа експертиза, в което се обсъжда възможния механизъм на твърдяното от ищеца ПТП и невъзможността то да се случи по този начин, но САС е изградил изводите си не на това заключение, а с оглед неустановените от ищеца твърдения с неговите собствени противоречиви доводи за настъпилите факти, както и противоречивите данни на неговата спътница, чиито показания не са кредитирани при изложени съображения. Относно доводите и въпросите във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест следва да се посочи, че страните не са поддържали възражения срещу доклада на съда с определението от 22.11.2013 г., с което на ищеца е указано, че следва да докаже настъпването на процесното ПТП, при което му е причинена вреда и то е настъпило, поради виновно противоправно поведение на неизвестен водач. Обстоятелството, че ищецът не е доказал тези твърдения с исканите и допуснати от съда доказателства не е равносилно на липса или неправилно разпределение на даказателствената тежест от съда.
Изложените доводи и въпроси от касатора в цялост, макар и във връзка със спора са некоректно поставени с оглед съображенията на САС и по същество са твърдения за неправилност и невъзприемане изводите на САС, а не въпроси, обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, тъй като приложената съдебна практика е по обективно неидентични казуси, а не са налице основания за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1470/03.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по гр.д. № 713/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.