О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 08.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2978 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат Б. П. срещу решение № 288/05.07.2014 г. на Окръжен съд Смолян /О./ по в.гр.д. № 220/2014 г., с което е потвърдено решение на Районен съд Златоград /РСЗ/ в частта му, в която по иск по чл.422 ГПК е признато за установено вземане на [фирма] срещу [община] в размер на 10774.78 лв. със законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решение на РСЗ в уважителната му част, О. е приел, че предмет на предявения иск по чл.422 ГПК е парично вземане, за което е издадена заповед по чл.410 ГПК за сумата от 10774.78 лв. – възнаграждение по договор № 111/17.09.2007 г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат с възложител [община] и изпълнител [фирма] за възмездно изпълнение /инженеринг на енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сграда на СОУ „Св. Св. К. и М.” в [населено място]/, при издадена фактура № 306/17.04.2011 г. за дължимата сума със списък на необходимите документи – актове по Наредба № 3, протоколи, декларации, сертификати за процесния обект и методика за отчитане на гарантирания резултат, която е двустранно подписана. Според ОСС е установено, че издадената фактура е осчетоводена и при двете страни, а по процесния договор има извършени плащания от възложителя по главницата – 209397.84 лв., както и разходи по обслужване на инвестицията – 161904.49 лв. /заключение на ССЕ/. Съдът е изложил подробни съображения за характера на договора, сключен между страните като разновидност на договора за изработка, по отношение на който намират приложение разпоредбите на ЗЕЕ и Наредба № РД-16347/02.04.2009 г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради. Според чл.6 ал.3 от тази наредба в размера на разчетените средства се включва и оскъпяване, съответстващо на размера на лихвения процент на БНБ за дългосрочни инвестиционни кредити към датата на планиране на средствата. Според ОСС въпреки, че в издадената фактура е посочено, че сумата е лихва по договор, тя не представлява лихва, а е разход за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR плюс 2.75% за шестмесечния период от 15.10.2011 г. до 14.04.2012 г. ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението, като изчислението SOFIBOR не представлява лихва върху лихва, формира се остатъчна цена отделно и лихва отделно /допълнително заключение на ССЕ и обяснение на вещото лице в о.з./. Според ОСС е установено, че изпълнителят точно е изпълнил първия уговорен етап по договора, между страните е подписан приемно-предавателен протокол от 15.04.2008 г. от [община] са извършени плащания на различни основания до спиране на финансирането, което означава, че общината е приела цената на договора така както е уговорена в чл.11 с трите и кумулативно дадени компонента, един от които е именно разходите по обслужване на инвестицията. По тези съображения според ОСС исковата претенция по чл.422 ал.1 ГПК е основателна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса: 1. „Дължимо ли е плащане над твърдо уговорената цена за цялостното изпълнение на предмета на договора сключен по реда на Закона за обществените поръчки, макар и сумата, обективирана в претенцията на ищеца да не е включена в посочената обща цена на договора?” 2. „Извършеното авансово плащане по Договор за изработка, следва ли да се тълкува като признание на задължение, което се претендира над уговорената обща цена на договора, при положение, че сумата от извършените плащания не надвишава общата стойност на договора?”
И двата въпроса имат връзка със спора като краен резултат по настоящото дело, но не и с изложените съображения на О. по установената и приета фактическа обстановка. О. е изложил съображения във връзка с размера на разходите за обслужване на инвестицията, нормативната уредба на този въпрос /цитираната по-горе наредба и допълнителното заключение на ССЕ/ и е приел, че тези разходи са за обслужване на инвестицията така както е уговорено в чл.11 от договора, но не е обсъждано и не е прието, че се претендират разходи, различни от договорените или в по-голям размер. Напротив прието е, че с извършените до момента плащания по договора /за първия етап, а не авансово/ [община] е плащала разходи за обслужване на инвестицията така както е уговорено в чл.11 от договора. Не е прието, нито има данни за изменение параметрите на договора, сключен между страните по реда на ЗОП, в какъвто смисъл е приложеното от касатора решение № 82/19.07.2011 г. по т.д. № 658/2010 на ВКС. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Ето защо няма основание да се приеме, че така формулираните въпросите, които не са обсъждани в този им вид от О. са обуславящи изхода на спора и представляват основание за достъп до касация, а при липсата на формулиран въпрос не следва да се обсъжда наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК както поддържа касаторът – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на О.. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 500 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие /.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288/05.07.2014 г. на Окръжен съд Смолян по в.гр.д. № 220/2014 г.
ОСЪЖДА [община] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 500 лв. /петстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.