О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр. София, 05.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2664 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ч. „М.” срещу определение № 196 от 02.07.2015 г. по т. д. № 1879/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, с оглед цената на всеки от обективно съединените искова, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 145 от 24.03.2015г. по в.гр. д. № 99/ 2015г. на Окръжен съд – Плевен.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.2 ТЗ, тъй като, към исковата молба са приложени първични документи, въз основа на които е определен размера на иска, общият размер на предявеният иск е 9013,28 лева и въззивният съд е посочил, че същото подлежи на касационен контрол.
Ответникът по частната жалба не заявява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от касатора жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените обективно съединени искове по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска от 5000 лева, при обжалване на въззивните решения по граждански дела.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 2010г./, са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., а по търговски дела – до 10 000 лв. В случая, ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по спор за парични вземания, като цената на всеки от обективно съединените искове не надвишава 5 000 лева /недължимо платени суми на различни основания/. Ирелевантно за обжалваемостта на атакувания акт е сбора на цените на обективно съединените искове, представените доказателства, които не определят цената на исковете, както и преценката на въззивният съд дали актът му подлежи на обжалване, която не обвързва касацинния съд. Останалите оплакванията в подадената частна жалба са неотносими за спора, тъй като касаят основателността на касационната жалба, а не допустимостта на касационното производство, предмет на настоящата частна жалба.
Предвид изложеното, при цена на всеки от исковете под 5 000 лева, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 02.07.2015 г. по т. д. № 1879/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. ` 2.