О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
[населено място], 11.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1331/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. С. -САК срещу решение от 6.01.2014 г., постановено по в.гр.д.№7104/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ –Б въззивен състав.
В жалбата са развити оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
В отговор на касационната жалба дружеството [фирма], чрез адв. Д. -САК излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, защото в изложението липсват ясно и конкретно формулирани въпроси, които да имат пряка връзка с процесуалните действия на страните и събраните доказателства. Поставените въпроси са теоретични и целят произнасянето от страна на касационната инстанция по правни въпроси, които са неотносими към спора, и вече са изяснени в производството пред двете инстанции. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
СРС е уважил иск, предявен на основание чл.422 ГПК, като е приел, че ищецът е доказал вземането си по два броя фактури, осчетоводени при ответника, по които е теглен данъчен кредит.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че двете фактури, послужили като основание за издаване на заповед за изпълнение, са двустранно подписани, в тях са посочени извършените доставки на бетон по мярка, количество и единични цени. Към фактурите са приложени експедиционни бележки. Съдът се е позовал на представено по делото искане от ищеца за потвърждаване на негови вземания, потвърдени от ответника, както и на заключение на ССЕ. Експертизата е установила осчетоводяване на фактурите при ищеца и ответника, включването им в справката декларация по ДДС, получен от ответника данъчен кредит, съхраняване при ответника на експедиционни бележки по процесните фактури. СГС е направил извод за установени между страните правоотношения по договор за продажба и доколкото ответникът се е позовал на извършени действия без представителна власт, е приложил разпоредбата на чл.301 ТЗ. Ответникът не е доказал да е оспорил задължението по двете фактури веднага след като е получил нот.покана на 11.11.2010г. За преклудирано е прието възражението на ответника във връзка с неизпълнение на задължения по Наредба №3/31.07.2003г., тъй като е направено за първи път във въззивното производство.
По основанията по чл.280,ал.1 от ГПК :
По въпроса редовна ли е исковата молба, ако ищецът не е конкретизирал по пера всеки един от съединените искове, по които е посочена обща цена при положение, че в исковата молба са посочени различни опции, касаторът се позовава на допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие с решение №348 по гр.дело №473/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ гр.о.. Твърдяното противоречие с посоченото решение не е налице, тъй като няма противоречие между обстоятелствена част и петитум. По повод оставяне на исковата молба без движение във въззивната инстанция, ищецът с молба от 05.02.2013 г. е уточнил и конкретизирал исковите пренции по пера по двете фактури, с което е отстранил нередовността.Въззивникът, касатор в настоящото производство, не е имал възражения относно извършената конкретизация на исковите претенции по двете фактури и не е ангажирал доказателства.Поради това, въззивният съд е дал ход на делото за разглеждане на спора по същество.
По втория въпрос : в горната хипотеза налице ли е нарушение на правото на защита на ответника, респ. на правото на равнтопоставеност на страните в гражданския процес, касаторът се позовава на селективния критерий на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът не попада в общото основание по чл.280,ал.1 ГПК, доколкото е било уважено възражението на ответника за оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд и впоследствие исковите претенции са били конкретизирани от ищеца. Както във въззивната жалба , така и след конкретизация на исковата молба, въззивникът е заявил, че няма да сочи доказателства, поради което и поставеният въпрос не е обусловил изхода на спора.
По поставените в изложението въпроси № 3 и № 4 : 3.Задължен ли е въззивният съдът да приложи разпоредбата на чл.183 ГПК в производството пред въззивната инстанция, когато страната в процеса е поискала да бъдат представени в оригинал писмени доказателства, събрани по делото в първата инстанция и налице ли е преклузия на това процесуално право по чл.133 и чл.140,ал.3 ГПК и 4.Длъжен ли е съдът да открие производство по оспорване на доказателства, когато такова оспорване е направено своевременно, касаторът се позовава на селективния критерий на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Той, обаче, не обосновава този критерий съобразно дадените в т.4 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения .Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед на изменението на законодателството и обществените условия, за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В случая има създадена съдебна практика по приложението на чл.183 от ГПК , чл.133 от ГПК и чл.140,ал.3 от ГПК, задължителна за съдилищата по чл.180, ал.1,т.1 от ГПК. Касаторът не обосновава необходимост от изменение на създадената съдебна практика. Позоваването само на закона не е основание за допускане касационно обжалване на съдебния акт.
Не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение по формулирания от касатора въпрос по т.5, доколкото касаторът не е посочил допълнителен селективен критерий. Съгласно т.1 на цитираното ТР допълнителните основания, представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. За пълнота следва да се отбележи, че въпросите по приложението на Наредба № 3 / 31.07.2003 г. са били преклудирани, тъй като са поставени едва с въззивната жалба , което е дало основание на въззивния съд да откаже произнасяне по тях.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2014 г., постановено по в.гр.дело №7104/2012 г. на Софийски градски съд ,Г.о., ІІ-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: