О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. № 3707/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 544/01.10.2015г. постановено по ч. т. д. № 2012/2015г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което частната касационна жалба на жалбоподателя против определение № 174/09.03.2015г. на Варненски апелативен съд за потвърждаване на определение № 488/11.11.2014г. на Шуменски окръжен съд за прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане от Шуменски районен съд е оставена без разглеждане.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в конкретизацията на частната жалба.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], съставът на Върховния касационен съд е приел, че без значение за допустимостта на частната касационна жалба е обстоятелството, че с нея се оспорва указаната от ищеца и възприета от съда цена на иска. Съдът е счел, че определената по този ред цена обвързва касационната инстанция при преценка за допустимостта на частната касационна жалба по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК независимо, дали оплакванията на жалбоподателя се отнасят до начина на определяне на цената на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Съобразно константната съдебна практика на ВКС, определящо за квалифициране на определението на съда като такова по чл.70, ал.1 ГПК, е не наличието на изричен диспозитив по определяне на цената на иска, а обективното прилагане на последиците от определена от съда цена на иска по въведен от ответната страна или служебно от съда спор относно същата, какъвто е и настоящият случай, при който въпросът за родовата подсъдност е предпоставен от спора за цената на иска. Цената на иска за нищожност на договор за наем, при поето насрещно задължение на наемателя за извършване на ремонтни работи, правилно е определена от първоинстанционния съд по чл.70, ал.3 вр. чл.69, ал.1, т.5 от ГПК. Същата е под 5 000 лева, поради което крайният извод на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на частната жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК е правилен.
Предвид изложеното, определението на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното настоящият състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 544/01.10.2015 г. постановено по ч. т. д. № 2012/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.