О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 1963 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Г., А. А. Г., А. С. Г., Н. И. Г. и К. И. Г. срещу решение № 469 от 14.03.2016г. по гр.д. № 3412/2015г. на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 2381 от 09.04.2015г. по гр.д. № 9189/2013г. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. Г. и А. Г. за разликата между 60 000 лева и 120 000 лева в полза на всяка от тях ведно със законната лихва от 06.05.2012г., а по отношение на А. Г., Н. Г. и К. Г. за разликата между 50 000 лв. до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 06.05.2012г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски за производството пред касационната инстанция.
Ответникът ЗК [фирма], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, съответно поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че е налице 50 % съпричиняване от страна на починалия наследодател на ищците, И. Г., на вредоностния резултат. Последният е знаел, сина му Р., водач на превозното моторно средство, не притежава свидетелство за правоуправление, но се е съгласил да пътува с него. Наличието на алкохолно повлияване на водача и починалия наследодател е признато от ищците в допълнителната искова молба, което се потвърждава и от изследването на кръвта на първия в аутопсионния протокол, според който той има 1.78 промили алкохолно съдържание в кръвта. При съвкупна преценка на тези факти, вкл. въз основа на свидетелските показания, въззивният съд е направил заключение, че И. и Р. Герджикови са били заедно, когато са консумирали алкохол. С оглед на това е изведено, че И. Г. е могъл да отчете риска от употребата на алкохол от водача и да го възпре да управлява МПС или да преустанови пътуването (както своето собствено, така и съвместното – с Р.). Въз основа на установеното от вещото лице, че при интензивността на удара, върху тялото на загиналия И. Г. биха останали следи от въздействието (притискане и/или триене) на предпазния колан, като при използването на последния получените травматични увреждания биха били по-малки, е прието за доказано, че починалия при ПТП наследодател на ищците, пътувал на дясната предна седалка до шофьора, не е бил с предпазен колан и това е допринесло за вредоностния резултат. Аргументирано е, че високият процент съпричиняване се дължи на самозастрашаването, допуснато от пътника, съгласил се да пътува в дъждовно време (т.е. при усложнена пътна обстановка) с неправоспособен водач, употребил алкохол, като при пътуването пътникът не е използвал предпазен пасажерски колан.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача представлява ли обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на конкретното ПТП?- твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 59 от 10.06.2011г. по т.д. № 286/2010г. на ВКС, I ТО; /2/ Може ли от доказателствата по делото да се направи извод, че е налице съпричиняване, след като началният удар е челен със скорост не по-малка от 86 км/ч.?- твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 59 от 10.06.2011г. по т.д. № 286/2010г. на ВКС, ТК и решение по т.д. № 525/2008г. на ВКС, ТК; /3/ Налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол, и следва ли при условията на пълно и главно доказване да се установи знание от страна на пострадалия, че е пътник в автомобил, управляван от страна на алкохолно повлиян водач?- твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 59 от 10.06.2011г. по т.д. № 286/2010г. на ВКС, I ТО и решение по т.д. № 525/2008г. на ВКС, ТК, ППВС №4/1968г., решение № 532 от 20.03.2013г. по в.гр.д. 3374/2012г. на Апелативен съд-София, решение № 67 от 27.12.2012г. по в.гр.д. № 1158/2012г. на Апелативен съд-София, решение № 1505 от 17.07.2013г. по гр.д. № 1319/2013г. на Апелативен съд-София, решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II ТО; /4/ При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презюмира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не- чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?- твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 22 от 03.01.2013г. по в.гр.д. № 2815/2012г. на Апелативен съд-София, решение № 181 от 01.03.2010г. по гр.д.№ 1856/2009г. на Апелативен съд-София и решение № 712 от 28.07.2010г. по гр.д. № 2267/2009г. на Апелативен съд-София.
Първият въпрос, дали знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача представлява обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на конкретното ПТП, е обуславящ изхода на спора, но по отношение на него не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т.7 от Тълкувателно решение № 1/ 2014г. от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Вторият въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен, и разрешаването му е обусловено от установените конкретни факти по делото въз основа на събраните доказателства. Същият е относим към правилността на атакувания акт, с оглед на което не попада в обхвата на проверката, която се извършва от ВКС във фазата на селектиране на касационната жалба, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос също не предпоставя допускането на въззивното решение до касация, тъй като въззивният съд е направил извода, че пострадалото лице е знаело за употребата на алкохола от страна на водача, именно въз основа на съвкупна преценка на доказателствата, вкл. на базата на свидетелските показания.
Последният въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като в конкретния случай починалият наследодател на ищците е пътувал на предната седалка до шофьора, която винаги е обезопасена с предпазен колан. Ето защо, по отношение на този въпрос не е налице общото основание за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изхода на делото, всеки от касаторите следва да заплати на ответното дружество по 100 лева – направените за касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл.78, ал.8 ГПК по чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за плащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 469 от 14.03.2016г. по гр.д. № 3412/2015г. на Апелативен съд София в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН [ЕГН], А. А. Г., ЕГН [ЕГН], А. С. Г., ЕГН [ЕГН], Н. И. Г., ЕГН [ЕГН], и К. И. Г., ЕГН [ЕГН], да заплатят по 100 лева – юрисконсултско възнаграждение всеки един от тях на ЗК [фирма],
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.