О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 29.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 618 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. В. Т. чрез адвокат А. Д. и адвокат И. В. срещу решение № 1920/17.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, пети състав по т.д. № 5504/2015 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е признато за установено, че в полза на М. Н. К. съществува вземане срещу В. В. Т. за сумата 45000 лв., дължима по запис на заповед от 11.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2011 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 26.04.2011 г. и изпълнителен лист.
Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Н. К. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.422 ГПК от М. Н. К. за установяване дължимост на вземане от В. В. Т. – настоящ касатор за сумата 45000 лв. по запис на заповед от 11.12.2009 г., за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 27.04.2011 г. по ч.гр.д. № 8244/2011 г. на Софийски районен съд /СРС/, 70 състав. Искът е уважен от СГС. За да потвърди уважителното решение на СГС, САС напълно е споделил фактическите и правни изводи на СГС и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК, излагайки и своите съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба на В. Т. – настоящ касатор оплаквания и възражения. САС е приел, че издаденият запис на заповед на 11.12.2009 г. е с неоспорено авторство и съдържа всички реквизити, изискуеми от закона /чл.535 ТЗ/. Неоснователно е, според САС, възражението за липса на достоверна дата, поради нейното ръкописно изписване в записа на заповед и липса на посочено място на издаване, липса на предявяване, зачерквания в документа. Това е така защото, според САС, авторството на документа не е оспорено в сроковете и по реда на чл.193 ал.1 ГПК, записът на заповед е на бланка, попълнена с ръкописен текст, но при липса на изисквания от закона относно начина на изписване, тази форма на изписване не опорочава ефекта. Липсата на място на издаване се преодолява от правилата на чл.536 ал.4 ТЗ. Върху записа на заповед е удостоверено предявяването му за плащане – на 31.01.2010 г., при липса на доказателства то да е настъпило едновременно с издаване на записа на заповед – 11.12.2009 г. Посочено е, че записът на заповед не съдържа зачертаване на датата на падежа, а при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да доказва основание за поетото задължение за плащане, както и възникването му от каузално правоотношение между страните /т.17 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Налице ли е липса на достоверна дата, когато датата на издаване е и датата на падеж са добавени ръчно, като последната е зачертавана, което да опорочава записа на заповед и да определя същия като нищожен и невъзможен да произведе действие?“ 2. „Налице ли е липса на предявяване поради липса на нередовност на менителничния ефект, поради ръчно попълване на менителницата и зачертаване по същата?“ 3. „Може ли предявяването да става едновременно с издаването на менителничния ефект?“ 4. „Когато е направено възражение за липса на правно основание, на което е издаден процесния запис на заповед, както и за неговия размер, с оглед липса на доказателства за възникването на редовни облигационни каузални отношения, процесуално отношение ли е явява липсата на обсъждане в решението от първоинстанционния и от апелативния съд?“
Настоящият състав на ВКС не намира данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, независимо от липсата на конкретни основания за това, изложени в касационната жалба. В случая липсват данни за нарушение на диспозитивното начало и произнасяне на САС извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, водещо до недопустимост на постановения съдебен акт /мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/.
Всички формулирани въпроси са изключително некоректно поставени спрямо събраните по делото доказателства, приетите въз основа на тях фактическа обстановка и правни изводи, направените възражения на страните и изложените от САС съображения по тях, поради което не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Както се посочи по-горе, от събраните по делото писмени доказателства САС е приел, че липсва съвпадение на датата на издаване и на падежа на задължението /първи въпрос/ и зачертаване на ръкописния текст, опорочаващо записа на заповед. Удостоверено е предявяването на записа /втори въпрос/, поради което не е налице липса на такова, нито има данни предявяването да е едновременно с издаването на ефекта /трети въпрос/. Относно връзката с каузални правоотношения на записа на заповед са изложени подробни съображения от САС за ненаведени такива от страните по настоящото дело, при което и съобразно разрешението в т.17 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, каузални правоотношения не са изследвани /четвърти въпрос/. В този смисъл цитираното от касатора решение № 31 по т.д. № 55/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК не е в противоречие с решението на САС, доколкото в него още в исковата молба са изложени твърдения, че записът на заповед е издаден като гаранция за плащане на неиздължена цена на стока, каквито твърдения, доводи или възражения страните по настоящото дело не са въвели. Само твърденията за липса на съдебна практика не мотивират наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1920/17.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав по т.д. № 5504/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.