О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1701 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 52 от 09.02.2015г., постановено по ч. т. д. № 32/2015г. от Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 1318 от 18.11.2014г. по т.д. № 51/2014г. на Окръжен съд – Бургас за оставяне без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и се връща въззивната жалба като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по частната жалба, Я. Р. П., поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, съответно, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба, апелативният съд е приел, че не се доказва наличие на обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. От събраните по делото доказателства не се доказва наличието на пощенска кутия и офис на дружеството – частен жалбоподател, нито на лице, което да представлява дружеството и да може да приеме от негово име съобщения. Наличието на такива и не се твърди от управителя на дружеството. Всички съобщения до дружеството, освен едно, получено от управителя, са връчени чрез залепване, като всеки път длъжностното лице – призовкар е констатирало, че на адреса няма офис на дружеството, пощенска кутия или служител на същото. Ето защо, не са налице особени непредвидени обстоятелства по см. на закона, тъй като използването на възможността да посочи адрес за връчване на книжата по делото, или да постави пощенска кутия на дружеството на вписания в търговския регистър адрес на управление, зависи изцяло от волята на страната. За неоснователни са счетени и доводите на касатора, че всички процесуални действия във връзка с връчването не са удостоверени с подписа на връчителя и не са посочени имената му. На съобщението, с което се изпраща препис от първоинстанционното решение надлежно е отбелязано, както, че длъжностното лице не открива офис на дружеството, нито представляващ същото, така и името на длъжностното лице – И. П. – призовкар и е положен подпис от същата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В изложението към частната касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по значимите за изхода на спора правни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/, а именно, дали залепването на съобщението не е способ, който се използва едва след изчерпване на останалите възможности за доставяне на известието или би могло да се прибегне до него изначално, пропускайки важни процедурни задължения; в съобщението трябва ли да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване, и кои предпоставки се прилагат – тези на чл.47, ал.1 ГПК или на чл.50, ал.4 ГПК.
Първите два въпроси не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, тъй като въззивният съд е приел обратното на наведените с въпросите твърдения, а именно, че са налице посочени обстоятелствата, обусловили начина на връчване на съобщението за решението – неоткриване на офис на дружеството, както и на представляващ същото на адреса, вписан в търговския регистър, което налага извод и за липса на лице от канцеларията по чл.50, ал.4 ГПК, което да изрази съгласие да получи съобщението. Липсва прилагане на чл.47, ал.1 ГПК, поради което съпоставянето на тази разпоредба с приложимото за търговците правило по чл.50, ал.4 ГПК е неотносимо за спора.
С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол и дадените в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС указания, не следва да бъдат обсъждани наведените от частния касатор допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 52 от 09.02.2015г., постановено по ч. т. д. № 32/2015г. от Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.