О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 16.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3173 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. А. срещу решение № 4705/30.06.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ Г състав по в.гр.д. № 14210/2013 г., в частта в която е потвърдено решението на Софийски районен съд /СРС/, осъждащо касатора да заплати обезщетение в размер на 15360 лв. за противозаконно отнет лек автомобил с лихви и разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 20200 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка, сключена между страните със застрахователна полица № 0306ВО35493/29.05.2012 г. за реализирано на 07.09.2012 г. застрахователно събитие „противозаконно отнемане на лек автомобил“ марка БМВ, модел 530 Д, рег. [рег.номер на МПС] . СРС е уважил иска за сумата 19200 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер, а СГС е изменил първоинстанционното решение като е намалил присъдената сума на 15360 лв. Според СГС ищцовото дружество [фирма] е активно легитимирано по предявения иск по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ като застрахован по сключения между страните договор и при настъпване на застрахователно събитие – кражба на МПС. Като неоснователни са приети доводите, че автомобилът не бил обезопасен с алармена система – СГС е приел, в съответствие със задължителна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК /р. № 173/22.11.2013 г./, че застрахователят не може да се позовава на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. Съдът е приел още, че съгласно тази практика, приложима в настоящия случай, застрахователят не може да откаже изпълнение на задължението си по чл.193 ал.1 вр. чл.208 ал.1 КЗ /отм./ ако поведението на застрахованият не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска и възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите и техния обем. Прието е, че застрахователят в този случай не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на факти, съществували при сключване на договора и известни нему. С подписването на застрахователната полица, според СГС, застрахователят е изразил съгласие да поеме риска въпреки наличието на такива факти, при което е недопустимо в последния момент да ги релевира като основание за отказ да изпълни задължението си по чл.208 ал.1 КЗ /отм./. По довода за оставеното свидетелство за регистрация част ІІ в автомобила, СГС също се е позовал на практика на ВКС /р. № 211/06.12.2012 г./ по чл. 290 ГПК, като е приел, че това поведение в нарушение на изрично предвидени задължения в ОУ може само да доведе до намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 КЗ /отм./, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на такова – уговорката в противен смисъл, според СГС, е нищожна по чл.26 ал.1 ЗЗД /решения на ВКС № 22/12.09.2013 г., № 49/29.07.2013 г. и № 86/18.07.2014 г./. СГС е приел в конкретния случай, че неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ от регистрацията в автомобила не се явява значително по смисъла на чл.211 т.2 КЗ /отм./, доколкото не се доказва неизпълнението му да е довело до реализирането на застрахователното събитие. С оглед липсата на ангажирани доказателства от въззивника и настоящ касатор на САТЕ, относно обичайния процент на намаление на застрахователно обезщетение в подобни случаи, СГС е намалил обезщетението по реда на чл.162 ГПК в размер на 20% от определената от вещото лице действителна стойност на процесното МПС /заключение по АСТЕ на вещо лице С./, която действителна стойност е 19200 лв. /намалена с 3840 лв./, при което според СГС застрахователят дължи обезщетение в размер на 15360 лв. В този смисъл е изменено първоинстанционното решение – отменено е в уважителната му част за разликата над 15360 лв. до 19200 лв., постановено е отхвърляне на иска по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ за отменения размер над сумата 15360 лв. до 19200 лв., потвърдено е решението на СРС в останалата му уважителна част на предявения иск до 15360 лв. със законните последици.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касатарът е формулирал следните въпроси: 1. „Може ли съдът да приложи предпоставките на потестативното право на отказ по чл.211 КЗ към направеното с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражение за изключен риск?“ Твърди се, че разрешение на този въпрос е в противоречие с р. № 32/11.08.2014 г. на ВКС. Настоящият състав на ВКС счита, че разрешението на така формулирания въпрос е в съответствие, не в противоречие с това решение, доколкото са изложени съображения, че застрахователят не може да се позовава на факти, които са му били известни към момента на сключване на договора и поемане на риска по този договор. 2. „Следва ли съдът да обсъди отделно възражението за изключен риск отделно от направеното възражение за упражняването на право на отказ на застрахователя?“ За разрешението на този въпрос се твърди противоречие с р. № 125/10.12.2014 г. Това решение е допуснато до касация по въпроса съдът ограничава ли предмета на спора само до съдържанието на изготвения от застрахователя отговор в образуваната при него преписка, с който отговор отказва заплащане на застрахователното обезщетение или при решаване на делото, съдът преценява и други възражения, направени от застрахователя в хода на процеса, извън възраженията му в писмото отговор, отказващо да плати исканото застрахователно обезщетение извънсъдебно. В този смисъл това решение е неотносимо към настоящия казус и изложените основания от СГС за отказ, които нямат връзка с различни основания за отказ преди и след образуване на съдебното производство. 3. Формулира се въпрос относно тълкуването на договора по чл.20 ЗЗД, конкретно във връзка с оставеното в откраднатото МПС свидетелство за регистрация част ІІ. Касаторът твърди, че изложеното от СГС е в противоречие с решения на ВКС. Настоящият състав на ВКС счита, че цитираните решения на ВКС не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК доколкото някои са неотносими към настоящия спор /р. № 546/23.07.2010 г., р. № 81/07.07.2009 г./, по обективно неидентични казуси /р. № 4/04.02.2014 г./ или няма противоречие, а съответствие с решението на СГС, както се посочи по-горе. 4. „Допустимо ли е включването в Общите условия на застрахователния договор на клауза, съдържаща отлагателно условие, обуславящо влизането в сила на една част от застрахователния договор“ За този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но този довод не мотивира хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4705/30.06.2015 г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав по в.гр.д. № 14210/2013 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.