О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Като изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 3713/2015 година, прие за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Н. М. срещу определение №274/23.11.2015 г., постановено по т.д. №3257/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 27.01.2015 г. по гр.д. №11304/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-д състав. С решението съдът обезсилил решението на Софийски районен съд, ХХVІІІ състав по гр.д. № 26550/2011 г. и е прекратил производството по делото, като недопустимо.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане делото за разглеждане от друг състав с необходимите указания.
Ответникът по частната жалба – „М. Ю. Л.”, И. /застрахователно дружество, правоприемник на А. България Ж. дружество ЕАД/, действащо чрез клона си, вписан в ТР при АВ в Република България, излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Д. М. молба за отмяна, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Позовал се е на т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно която решенията на второинстанционните съдилища подлежат на отмяна в случаите, когато се оставя в сила решение на първоинстанционния съд или когато след отмяна на решението, делото се решава по същество.
Определението е правилно.
Отмяната по чл. 303 ГПК е извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Предвид задължителните указания, дадени в цитираното постановление на ВС /което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007г./, на отмяна подлежат само съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда друг ред за защита. Предмет на отмяна могат да бъдат само онези съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните.
В случая въззивният състав въз основа на изложените от страните твърдения и представените по делото доказателства е приел, че предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е недопустим, тъй като ищцата Д. М. не разполага с право на иск, поради което е обезсилил постановеното първоинстнационно решение. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, не разрешава материалноправен спор между страните със сила на пресъдено нещо, нито може да бъде приравнено по правни последици на влязло в сила решение. След като решението на въззивния съд не попада сред актовете, за които извънинстанционният контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК е допустим, правилно съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, ТК, изразена в редица съдебни актове, като: определение № 172 от 16.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 505/2012 г., І т.о.; определение № 878 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 698/2012 г., ІІ т.о.; определение № 41 от 16.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 4648/2013 г., ІІ т.о.
Ответникът по молбата за отмяна не претендира присъждането на разноски.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274 от 23.11.2015 г., постановено по т.д. № 3257/2015 г. по описа на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.