1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
[населено място], 26.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3025/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Г. и адв. А. А. АК, [населено място], срещу решение №971/19.05.2014г., постановено по в.т.дело № 2612/2013г. на Софийския апелативен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. Б., заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/ или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 44 от 22.04.2013год., постановено по т.д. №778/12г. на Пернишкия окръжен съд, с което е уважен иск на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 27 997 лв., представляваща неизплатено обезщетение по договор за охрана от 3.01.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и направените по делото разноски в размер на 2130 лв.
За да потвърди обжалвания резултат САС е приел, че страните са обвързани от сключен на 3.01.2007г. договор за охрана и 5 бр. анекси към него, в които е предоговарян размерът на възнаграждението. С двустранно подписан на 30.05.2012г. протокол, считано от 30.05.2012г., договорът е прекратен. В протокола страните са приели, че към момента на подписването му, изпълнителят е изпълнил своите задължения по охраната на възложените му обекти, поради което възложителят му дължи сумата от 27 997лв. с ДДС за извършена охрана за периода от 1.05.2010г. до 30.04.12г., за което са издадени описаните в протокола фактури. Протоколът съдържа признание от ответника на задължение по договор за охрана от 3.01.2007год. в размер на 27 997 лв. без ДДС и тъй като не представени доказателства за изпълнението на задължението, искът с правно основание чл.79 ЗЗД се явява основателен.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Изложените в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи не обосновават изводи за вероятна недопустимост на въззивното решение. Съдът се произнесъл по предмета на спора, конкретизиран с изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и заявения от ищеца петитум. Дали размерът на обезщетението, заместващо изпълнението на договора, може да бъде равен на уговореното възнаграждение в договора и анексите към него, е въпрос по правилността на съдебния акт, а не на недопустимост.
По въпроса: Може ли съдът да приеме, че при неизпълнение на задължението на възложителя да изплати възнаграждението на изпълнителя по договора за охрана, размерът на обезщетението за неизпълнение на договора, да бъде размера на възнаграждението, без да се доказват вреди от неизпълнението и какъв е техния размер, не е обоснован допълнителния критерий с приложените от касатора решения на ВКС, ТК. Приложените решения № 172 по т.дело № 588/2012г. на І т.о. и №73 по т.дело № 897/2009г. на ВКС, ТК, Іто. са по обективно неидентични казуси. Предмет на първото дело е иск за вреди – пропуснати ползи, от забавено изпълнение на договор за строителство, като за да бъде уважен този иск, ищецът трябва да докаже, че при срочното изпълнение на строителя да предаде обекта на възложителя, той би реализирал доходи , които са били осуетени именно поради забавата. С второто решение съдът се е произнесъл за отговорността на длъжника, когато изпълнението на задължението по един двустранен договор е възложено на трето лице. За разлика в цитираните случаи, в които ищецът е трябвало да доказва вредата и нейния размер, по конкретното дело ответникът е признал задължението и размера в протокола от 30.05.2012г.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не претендира възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 971 от 19.05.2014г, постановено по в.т.дело № 2612/2013 г. на САС, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: