О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
[населено място], 11.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1346/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Н. Д. Ер П., гражданка на О. Кралство Великобритания и С. Ирландия, срещу решение №381/29.02.2016г., постановено по т.д. №179/2016г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение от 27.10.2015г. по т.дело № 767/2013г. на СГС, VІ-20 състав. В касационната жалба са изложени доводи за частична недопустимост на въззивното решение, относно уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вместо на заявените от ищцата основания по чл.617 , ал.2 ТЗ и чл.79 ЗЗД. Счита за неправилно решението, с което е уважен главният иск, като постановено в противоречие с чл.617, ал.2 ТЗ, като поддържа, че не съществува легална разпоредба, която да изключва непаричните задължения по чл.19 ЗЗД от приложното поле на чл.617, ал.2 ТЗ. Неправилни са извода на съда, че разпоредбата на чл.79 ЗЗД е неприложима за вземания по предварителния договор. Според касаторката неправилно са отхвърлени исковете по чл.92 ЗЗД за заплащане на претендираната договорна неустойка за забава за обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението по чл.5.7 във връзка с чл. 6.2 на сключения между страните предварителен договор от 2006г. Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателката се позовава на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в н. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд.
Софийски градски съд е сезиран с иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване на дължимостта на необезпечено вземане за главница в размер на 60 976евро, с левова равностойност 119 258 лв., на основание чл. 617, ал. 2 ТЗ, поради трансформирането в парично на неизпълнено непарично задължение на ответника по сключен между страните предварителен договор за прехвърляне собствеността върху недвижимия имот, предмет на договора или на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като обезщетение за неизпълнение на това задължение. Като твърди, че предварителният договор не е развален, при условията на евентуалност ищцата поддържа основанията по чл. 55, ал.1 ЗЗД, ако се установи, че договорът не е породил правно действие, бил е нищожен, прекратен, развален и т.н. Претендира вземане за неустойки за забава, така както са уговорени в договора и за посочените в исковата молба периоди.
Софийският апелативен съд приема, че за главницата е предявен един иск по чл.79 ЗЗД за паричната равностойност на дължима по договора непарична престация, с оглед на изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения. Доколкото разпоредба на чл.617, ал.2 ТЗ не урежда фактическия състав на задълженията, а особените правила на тяхната изискуемост, като последица от факта на откриване на производство по несъстоятелност, САС е приел, че не е налице първото основание за дължимост на претендираната сума по чл. 617, ал. 2 ТЗ. Обосновано е, че предвидената в чл.617, ал.2 ТЗ последица е законна и тя е част от реда за удовлетворяване на вземането в рамките на несъстоятелността, а не е елемент от фактическия състав, пораждащ самото вземане. С откриване на производство по несъстоятелност не се променя основанието на трансформираните непарични задължения, а само техният предмет. При неизпълнение на предварителния договор, купувачът разполага не с притезание, а с потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД. Неоснователността на претенция за дължимост на претендираната сума по чл. 79, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е аргументирана с непаричния характер на насрещните престации по предварителния договор, както и с обстоятелството, че при допуснато неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, възниква потестативното право на купувача да претендира обявяването му за окончателен с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
За да възприеме извод за основателност на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД / неправилно посочено пр.2, предвид позоваване на отпадане на основанието/, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с подадената молба за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, ищцата е упражнила правото си да развали договора, поради пълното му неизпълнение от ответника. Прието е, че молбата за предявяване на вземането не съдържа изрично изявление на ищцата за разваляне на предварителния договор. За наличие на изявена в този смисъл воля САС е приел за достатъчно позоваването от ищцата на факта на неизпълнение на договора от ответника и искането за връщане на извършената от нея престация.
Претенциите за неустойка са отхвърлени като неоснователни с мотиви за липсата на договорна връзка и уговорката, че претендираните неустойки се дължат за забавено изпълнение. САС се е позовал на ТР №7/13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС.
По допустимостта на въззивното решение:
Настоящият състав на ВКС, ТК, като взе предвид доводите, които са наведени от касатора по оплакването му за недопустимост на решението на САС, относно уважения иск по чл.694 ТЗ във връзка с чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД, намира, че не е налице вероятност решението да е недопустимо. С исковата молба ищцата е предявила установителен иск по чл.694 ТЗ за съществуване на предявеното в производството по несъстоятелност вземане, на няколко основания при условията на евентуалност. Ищцата е предявила иск по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД. САС се е произнесъл в съответствие с въведените с исковата молба факти и твърдения, формиращи основанието на исковата претенция за неоснователно обогатяване. Спазена е и поредността на предявяните искове – главен и евентуални. С неуважаването на главно и следващо евентуално основание за възникване на вземането, се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за да се разгледа искът на следващото евентуално наведено основание, а именно по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1. Приложимо ли е трансформационното правило на чл. 617, ал. 2 ТЗ по отношение на непаричните задължения на страните по предварителен договор да сключат окончателен договор съобразно уговореното помежду им? По този въпрос се поддържа противоречие с решение № 539 от 14.10.2008 г. по т. д. № 263/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1114 от 27.06.2014 г. по т. д. № 775/2013 г. на Софийски градски съд ТО, VI-7 състав; 2. Намира ли приложение общата разпоредба на чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, предвиждаща компенсаторно обезщетение за вреди, в случаите на неизпълнение на предварителни договори по чл. 19 ЗЗД? – въпрос, решен в противоречие с решение № 191 от 22.11.2013 г. по т. д. № 729/2011 г., ТК, II т. о., решение № 67 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 170/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 64 от 3.06.2011 г. по гр. д. № 476/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 1114 от 27.06.2014 г. по т. д. № 775/2013 г. на Софийски градски съд, т.о., VI-7 състав. По двата въпроса САС се е произнесъл, но доколкото е приел, че предварителният договор е развален и е отпаднала облигационната връзка с обратна сила, материалноправните въпроси нямат обуславящо изводите на съда значение за отхвърляне на исковете на първите две основания. След като двата въпроси не обосновават общия селективен критерий, съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение, това е достатъчно основание за недопускане на решението на САС до касационно обжалване, без да се произнася ВКС по допълнителните посочени от касатора селективни критерии.
Третият въпрос: Може ли изправната страна по предварителен договор да защити легитимния си кредиторов интерес чрез конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в случай, че съответният недвижим имот, предмет на предварителния договор, вече не е в активите на длъжника – ответник? – не отговаря на основния селективен критерий, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда за изхода на спора по делото. САС не се е произнасял по така формулиран от касатора правен въпрос. Съдът е приел, че договорът е развален с молбата за предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността, поради пълното му неизпълнение от ответното дружество, основание да се претендира връщането на даденото по договора / платената цена/ на основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
Изводите на САС за отхвърляне на претендираното вземане за неустойка, уговорена за забавено изпълнение, са съобразени със задължителните за съдилищата постановки на ТР № 7/13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 7/2013г. Когато договорът е развален, страната може да претендира неустойка за неизпълнен договор, само ако е уговорена като такава.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №381/29.02.2016г., постановено по в.т.дело № 179/2016 г. на Софийски апелативен съд, т.о., трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: