О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 03.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4602 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. М. К. чрез адвокат М. М., срещу решение № 1166/31.05.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 10 състав по гр.д. № 4002/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма] оспорва същата по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от ЗК [фирма] против Е. М. К. на основание чл.213 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата 44837.32 лв. и 1305.44 лв. лихва за забава за посочен период от време. Ищецът претендира сумите като изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Финансови загуби по договор за лизинг” с лихва за забава. СГС е отхвърлил изцяло исковете, а САС е изменил решението му, като е уважил иска по чл.213 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата 36887.31 лв. със законните последици, а е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част. По делото е установено, че е налице застрахователен договор за имуществено застраховане между ЗД [фирма] и [фирма] по риска „Финансови загуби” по договор за лизинг, сключен между Е. К. и [фирма] с предмет лек автомобил марка „Мерцедес” модел МЛ 270 ЦДИ с регистрационен [рег.номер на МПС] . Поради неизплащане на всички лизингови вноски от лизингополучателя ищецът застраховател по риска „Финансови загуби” е осъществил плащане в размер на 44837.32 лв. на застрахованата страна [фирма], които претендира от лизингополучателя Е. К. на основание чл.213 КЗ, встъпвайки в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. САС е приел, че е настъпило застрахователното събитие, посочено в договора за застраховка с неплащане на дадена вноска по договора за лизинг на падеж и изтичане на 30 дневен срок от падежа. Приел е, с оглед представените покани, че лизингодателят е направил покана до лизингополучателя за плащане при запазено право ако не се плати да предяви предсрочна изискуемост на всички вноски. САС е приел още, че към момента на изплащане на застрахователното обезщетение е било налице застрахователно събитие само за онези вноски, на които не само е настъпил падеж, но е изтекъл и допълнителният 30 дневен срок по чл.ІХ от застрахователната полица. От застрахователя са платени всички неплатени вноски, включително и с ненастъпил падеж към момента на плащането, но настъпил такъв в хода на съдебното производство преди приключване на устните състезания. Според САС фактът на настъпил падеж за тези вноски във въззивното производство следва да се вземе предвид и искът следва да се уважи за всички вноски, които са дължими до момента, в който е установено връщане на вещта, а именно 15.12.2011 г. – датата, за която за този автомобил има данни от КАТ, че е регистриран на друго лице /В. С. Н./. Относно процесния автомобил има спор с оглед разминаването в лизинговия договор и регистрацията пред КАТ в броя на цифрите на номера на рамата /една 1-ца в началото на номера на рамата/, като е допусната от СГС авто-техническа експертиза, а после тя е заличена и не е изслушано вещото лице, поради представени писмени доказателства. Представени са удостоверение от КАТ за първоначална и последваща регистрация на МПС със същия регистрационен номер и марка, както и отговор на запитване от оторизирания представител на Мерцедес Б. за България. САС се е позовал на данните от експертизата, която е заличена, но е посочил още, че същото се установява и от представените удостоверения от КАТ и от оторизирания представител на Мерцедес Б. за България, данните в които съвпадат, с оглед на което е приел, че се касае за техническа грешка при изписване номера на рамата в лизинговия договор, но е налице съвпадение в номера на двигателя и другите индивидуализиращи белези за автомобила.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Необходимо ли е лизингополучателя да бъде уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на дължимите лизингови вноски по договора за лизинг за да може застрахователя да встъпи в правата на застрахования лизингодател?” 2. „Следва ли да бъде ценена съдебната експертиза, която недопусната и приета по делото?”
За първия въпрос касаторът твърди противоречие на приетото от САС с две приложени решения /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, а за втория въпрос – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като САС не е обсъждал уведомяване на лизингополучателя за предсрочна изискуемост на дължимите лизингови вноски и не е уважил иска по чл.213 КЗ с оглед настъпила предсрочна изискуемост на тези вноски. Изложени са съображения за настъпила изискуемост в хода на въззивното производство, която е взета предвид от САС, но въпросът не касае това разрешение на САС относно последващо настъпила изискуемост на неплатени лизингови вноски, нито е обсъждан в приложеното и влязло в сила решение на СГС от 21.01.2013 г. по т.д. № 912/2012 г., за да е налице противоречиво разрешение и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Приложеното решение на СРС от 25.01.2013 г. по гр.д. № 50332/2009 г. е без данни да е влязло в сила и не обуславя допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Вторият въпрос също не е обуславящ изхода на спора. Вярно е, че САС се е позовал на допусната и заличена авто-техническа експертиза, но едновременно с нея и за същия факт – и на удостоверенията от КАТ и на оторизирания представител на Мерцедес Б. за България. Тези удостоверения са представени и приети по делото като доказателства и в този смисъл позоваването на неприета авто-техническа експертиза не е обусловило единствено извода на САС относно идентификацията на процесния автомобил – предмет на лизинговия договор и изхода на спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1166/31.05.2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав по гр.д. № 4002/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.