О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
[населено място], 09.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1629/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на А. Ф. Ш., действаща чрез своя баща и законен представител Ф. А. Ш., гражданин на Руската Федерация срещу решение № 10 от 29.01.2015 г., постановено по в.гр.д.№1196/ 2014 на П. Апелативен съд.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост, а като касационни основания за отмяна – чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на А. Ш., действаща чрез законния си представител Ф. Ш., с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 15 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, основателен страх, стрес, нарушено спокойствие, неприкосновеност, в следствие на изготвяне и използване в периода 2010г. – 2012 г. на рекламна диплянка на хотел „Принцес Резиденс” в [населено място] с поместени в същата снимка на ищцата и нейната сестра.
Решението е потвърдено с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд.
Въззивният съд е приел, че Ф. Ш. е притежавал в собственост недвижим имот-студио в хотел „Принцес Резиденс” в [населено място]. През 2012 г. същият е видял в офиса на П. П. рекламна брошура на хотел „Принцес Резиденс” и на една от снимките разпознал дъщеря си А.. Такива брошури е намерил и на рецепцията на хотела, които са разпространявани от 2010 г.. След преценка на доказателствата по делото-писмени и гласни, съдът е приел, че ответникът [фирма] не носи отговорност за вреди, тъй като не е доказано, че дружеството е автор по смисъла на ЗАПСП на фотографията на ищцата А.. Не е доказано, че ответникът е възложил на фотограф направата на снимките. Съдът не е кредитирал показанията на майката на ищцата – св.Анна Ш., поради нейната заинтересуваност като родител и е приел, че не са доказани твърдените вреди и съществуването на причинна връзка между използването на фотографията в рекламната брошура-диплянка и състоянието на ищцата така, както е описано в исковата молба.
В изложението на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира въпроси: 1.Съобразно чл.13,ал.1 от ЗАПСП следва ли да се изиска и да се даде съгласие единствено и само от изобразеното лице, а в конкретния случай от законния представител на малолетното лице, за създаване на произведение на фотографията или това съгласие може да бъде искано от автора на фотографията, т.е. от самия фотограф. 2.При възлагане от дружеството-ответник на друго лице да извърши фотографията, представляваща портретно изображение, кой се явява автор на фотографията – възложителят или изпълнителят – фотографът. 3.При наличието на сграда с характер апартаментен хотел, при която общите части представляват прилежащи части- стълбище, коридори и други, допустимо ли е да бъдат приемани като обществено или публично място. Т.е.във всяка една точна на общите части на сградата, които са прилежащи части към всеки един от индивидуалните обекти в апартаментен хотел, следва ли , че би могла да се направи снимка и същата да се приеме като направена на обществено или публично място.Това обстоятелство от своя страна на не нарушава ли правото на собственост на всеки един от собствениците върху прилежащите части, а след това нарушава и правото на спокойствие и необезпокояване на собствениците от страна на други лица.Т.е. общите части имат ли характер на обществени или публични места. 4.Преустановяването на всички дейности на територията на [населено място] в това число и дейността си по поддръжка и управление в горецитираната сграда, води ли и до преустановяване на дейностите по поддръжка на същата сграда.
Горните въпроси са поставени при допълнителния критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК-да са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Съгласно ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК да посочи правния въпрос или въпроси от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Поставените от касатора въпроси не попадат в общото основание по чл.280,ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК. Тези въпроси не са от значение за крайния, решаващия извод на съда, тъй като въззивният съд е приел, че ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в резултат на действия на ответника, изобщо не се установява последният да е възложител направата на фотографията. Този извод е направен след преценка на доказателствата по делото. В този смисъл въпросите и изходът на спора са обусловен от установената по делото фактическа обстановка, от доказателствата по делото, поради което не осъществяват общия селективен критерий. Законодателят разграничава основанията по чл. 280 ГПК и тези по чл. 281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол по чл.280 ГПК.
Не е обоснован и допълнителния критерий „точно приложение на закона и развитие на правото”, доколкото жалбоподателят се позовава на самия закон без да излага аргументи за този селективен критерий, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.д. № 1 / 2009 г. на ВКС, ОСГТК, разяснения. Не е аргумент липсата на съдебна практика по прилагането на чл.13 ЗАПСП. Разпоредбата на чл. 13 от ЗАПСП е ясна, не са изложени доводи, в какво се изразява затруднението при тълкуването и прилагането й. Според нормата авторското право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението, като ал. 3 на същата разпоредба предвижда, че за използването на произведението между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия. Следователно, позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението е формално, поради което не обосновава извод за прилагането на този селективен критерий.
В заключение, касаторът не аргументира основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 10 от 29.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1196/2014 г. на Пловдивския апелативен съд –ІІ гр.с..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: