О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 06.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3798 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [община] чрез адвокат В. В. срещу решение № 177/2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 244/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът – „С” О. /СБАЛПФЗ-Шумен/ не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Шуменски окръжен съд /Ш./ е предявен иск по чл.29 ЗТР от [община] за признаване за установено, че вписано обстоятелство – увеличение на капитала на ответното дружество СБАЛПФЗ-Шумен от 61000 лв. на 5061000 лв. чрез записване на нови 500000 дяла на МЗ е несъществуващо. Ш. е уважил иска частично – за увеличението от 5029890 лв. до 5061000 лв., за която част има вписани акции, а за другата част искът е отхвърлен. Решението на Ш. в отхвърлителната му част е обжалвано от [община] и е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че общината е съдружник в лечебното заведение, което е търговско дружество, като другият съдружник със собствени дялове е М. на здравеопазването /МЗ/. Капиталът на лечебното заведение е увеличен по заявление на министъра на МЗ чрез записване на нови 500000 дяла на МЗ. Това е така, защото през 2008 г. е взето решение от ОбС – Шумен общината да прехвърли на МЗ дялове от капитала на дружеството срещу задължение МЗ да финансира лечебното заведение с 5000000 лв., които ще се използват целево за определен проект – медицинско оборудване. В изпълнение на това решение общината е прехвърлила на МЗ 51 % от капитала на дружеството, а МЗ е привел 5000000 лв. Министърът на МЗ е подал заявление за увеличение капитала на дружеството и увеличението е вписано. ВАС е приел, че следва да се приложи §66 ал.2 от ДР на ЗДБ от 2009 г. за увеличение капитала на лечебното заведение със стойността на предоставените бюджетни средства. Компетентен да поиска вписването в търговския регистър е именно министърът на МЗ. В разпоредбата на §66 от ЗДБ от 2009 г. изрично е посочено, че не се прилагат разпоредбите на ТЗ за увеличение на капитала.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Приложима ли е разпоредбата на §66 ал.1 и 2 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2009 г. при положение, че срещу инвестираните от МЗ 5 000 000 лв., той е придобил предварително 51% от капитала на дружеството, каквото е условието на решението на Общинския съвет и договора за прехвърляне на дружествени дялове и с което е изпълнено изискването на тази разпоредба”? 2. „Следва ли съдът имплицитно да се произнесе по довода за противоконституционност на разпоредбата на §66 ал.1 и 2 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2009 при положение, че с извършеното вписване, на практика се национализира дела на общината, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 5 от Конституцията на РБългария?”
При тази конкретизация първият въпрос е необуславящ, тъй като в §66 ал.1 и ал.2 от ЗДБ не се прави подобно разграничение за придобитите дялове, нито то е обсъждано в този му вид от ВАС. Необуславящ изхода на спора е и вторият въпрос. ВАС не е обсъждал противоконституционност на приложената законова разпоредба. Въпросът с увеличението на капитала при подобни случаи е изрично уреден в разпоредба от ЗДБ за 2009 г. като тази норма е възпроизведена в ЗДБ за 2010, 2011, 2012 г. както и в ЗЛЗ – чл.100 ал.7 и ал.8. Касае се за ясни и конкретни разпоредби от ЗДБ, възпроизведени в няколко поредни години, възпроизведени и в ЗЛЗ, които не изискват тълкуване, за да е налице предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а и липсват данни за безвъзмездно неоправдано принудително отнемане на собственост, което да не е уредено в закон /чл.17 ал.5 от Конституцията на РБългария/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито са представени доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177/2013 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 244/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.