Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 13.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3019 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на [фирма], едната с вх. № 5062/31.07.2014 г. чрез адвокат Р. Р. и втората с вх. № 5067/31.07.2014 г. чрез адвокат З. Я. и двете срещу решение № 397/30.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, ІІ граждански състав по в.гр.д. № 469/2014 г. И в двете жалби касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационните жалби – [фирма] оспорва допускането и на двете жалби и същите по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и в двете жалби не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд /СтОС/, с което [фирма] е осъден за заплати на [фирма] сумата от 232383.37 лв. по иск по чл.266 ЗЗД и е отхвърлен насрещен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 28800 лв., П. е приел, че първоначалният иск е за неплатени суми по протоколи № 4 и № 5 във връзка с приети строително монтажни работи /СМР/ по сключен между страните договор за изработка 6/10 от 09.11.2010 г. Според П. е неоснователно възражението, че тези протоколи не са подписани от представители на [фирма] – заключения на графологични експертизи – първоначална и повторна, съгласно които на двата протокола подписът за [фирма] е положен от Г. У., вписан управител на дружеството в Търговския регистър. Посочено е също, че протоколите са подписани в изпълнение на клаузите на чл.4 б.”б” от договора между страните, съгласно които необходимите документи за отчитане и приемане на извършените работи /приемно-предавателен протокол/ се съставят в тридесетдневен срок от завършване на договорените СМР, фактурирането става след подписването, а договорите имат силата на закон за сключилите ги – чл.20а ал.1 ЗЗД. П. се е позовал на изрично посоченото в протокол № 4/01.08.2011 г., че подписалите протокола са установили след проверка на място, че към 01.08.2011 г. описаната дейност е извършена. Същото е отразено и в протокол № 5/02.08.2011 г., а видно от приложение 1 към процесния договор описаните в протоколите № 4 и № 5 дейности са част от работите по изпълнение на сключения договор 6/10 от 09.11.2010 г. Според П. тези протоколи са частни документи и съгласно чл.180 ГПК са доказателство за обстоятелството, че направеното в тях изявление принадлежи на подписалите ги лица. С оглед на това е прието, че представител на ответника – възложител е изразил воля, че описаните СМР са завършени и подлежат на заплащане. Относно твърденията на възложителя за неправилно изпълнение е прието, че те касаят неизпълнения в количествено отношение, което няма как да не може да бъде констатирано към момента на подписване на протоколите и да се появи по-късно, следователно е налице хипотезата на чл.264 ал.3 ЗЗД и работата е приета. Все според П. е прието, че съгласно чл.164 ал.1 т.6 ГПК свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ, поради което не следва да се обсъждат събраните свидетелски показания, имащи цел да опровергаят съдържанието на подписаните от ответника протоколи № 4 и № 5. За представените документи от ответника в подкрепа на тезата, че ищецът не е извършил процесните СМР П. е приел, че тези документи също са частни, но те не са подписани от ищеца и няма как да го обвържат. В обобщение, след подробно изложени съображения по обсъждане на представените по делото доказателства, П. е извел извод, че дейностите по процесните протоколи са извършени от ищеца и подлежат на заплащане. Насрещният иск по чл.59 ЗЗД касае сумата 28800 лв., за която [фирма] поддържа, че е заплатена по протокол № 1 от 17.02.2011 г. за неизвършени от [фирма] СМР по същия договор. Според П. този иск е неоснователен. Ищецът по насрещния иск твърди, че платената сума от 28800 лв. за дейности по протокол № 1е заплатена авансово по допълнително договаряне между страните, но според чл.4 т.”а” от процесния договор няма задължение за авансово плащане, а в текста на протокол № 1 изрично е посочено, че описаните в него работи са установени след проверка на място. При тези доказателства, според П., няма основание да се приеме, че сумата е платена преди извършването на СМР, а описаната фактура, по която е извършено плащането на сумата 28800 лв. е осчетоводена при [фирма] /заключение на ССЕ/. При валидно подписан договор, извършване на дейностите по него, подписване на протокол за констатирани извършване на тези СМР и че те подлежат на заплащане, издаване на фактура, плащане по нея и нейното осчетоводяване при [фирма], според П. няма основание да се приеме, че е платена без основание, поради което предявеният иск за връщане на сумата от 28800 лв. е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите и в двете жалби по същество са идентични и касаят обсъждане на доказателствата във връзка с извършените СМР и тяхното приемане, но са поставени принципно и без връзка с установената и приета от П. фактическа обстановка. В този смисъл исканото разрешение на тези въпроси не съответства на събраните по конкретното дело доказателства, нито обуславя наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед представените решения на тричленни състави на ВКС по обективно неидентични казуси, при различни доказателства, при направени различни доводи и възражения от страните и различно приета фактическа обстановка, с оглед на която са направени съответните правни изводи. В случая е налице извършена самостоятелна преценка от П. на събраните по делото доказателства и изложени съображения за това /първи въпрос от касационна жалба с вх. № 5062/31.07.2014 г./ и несъгласието на касатора с тази преценка не означава липса на такава. Формулираните материално правни въпроси в касационна жалба с вх. № 5062/31.07.2014 г. /1-4/ са поставени без оглед на установената и приета фактическа обстановка от П. и конкретно със съдържанието на надлежно подписаните протоколи № 4 и № 5, в които изрично е посочено, че са подписани след проверка на място и установяване, че описаната дейност е извършена. В този смисъл та формулираните въпроси са необуславящи изхода на спора. Изложеното се отнася и за формулираните въпроси в касационна жалба с вх. № 5067/31.07.2014 г. под №№ 1-5. И тези въпроси касаят обсъждането на събраните по делото доказателства, но са формулирани без оглед на приетото от фактическа страна с оглед на тези доказателства от П., което отново сочи на несъгласие от касатора с фактическите и правни изводи на П., но не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да се поискани такива, тъй като в приложения договор за правна защита и съдействие, както и приложения списък по чл.80 ГПК не е вписан нито номера на делото пред ВКС, по което е ангажирана адвокат З. Й., нито името на страната – касатор, по чиято касационна жалба е изготвен писменият отговор в изпълнение на този договор за правна защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 397/30.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ граждански състав по в.гр.д. № 469/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.