3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място], 05.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1580/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1735 от 26.11.2014г. по в. гр. д. № 1953/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3140/16.06.2014г. в осъдителната част
Касаторът, [фирма], моли да се отмени въззивното решение, като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба [фирма], излага аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната част въззивният съд е приел, че сумата за доставената ел. енергия, представляваща разликата на платените 28 159,95 лева и реално дължимите 14 027,07 лева, а именно 14 132,88 лева е недължима, предвид липсата на правно основание за плащането й от ищеца – ответник по касацията. Изложени са съображения, че от ангажираните писмени доказателства, както и от изслушаните заключения на СТЕ и ССЕ, оспорени от касатора общо, без посочване на конкретни доводи за неправилност и кредитирани от съда в цялост, предвид обстоятелството, че се подкрепят от останалия доказателствен материал, се установява следното: ищецът е потребител на електроенергия по см. на пар.1, т.42 ЗЕ за имот – птицеферма. По отношение на възникналото между страните правоотношение се прилагат Общите условия на [фирма] и [фирма]; на 27.04.2012г. е монтирал електромер, заменен с друг на 23.02.2013г., на който е извършена проверка по молба на ищеца на 27.08.2013г.и съставен констативен протокол от същата дата; според СТЕ коефициентът на трансформация е „40” при такива токови трансформатори. Въз основа на така приетите факти, е изведено, че за процесните периоди от 20.05.2012г. до 21.02.2013г. и от 23.02.2013г. до 22.07.2013г. измерената с двата електромера консумирана за обекта електроенергия не е определена правилно, тъй като видно от фактурите и приложените към тях дебитни известия, издадени от касатора, консумацията е изчислявана по погрешен КТ 80, вместо по правилния КТ 40. На база на доставеното количество електроенергия и действащата дневна и нощта тарифа е прието, че при коефициент на трансформация 40, общото количество електроенергия, което следва да се заплати, е на стойност 14 027,07 лева. Решаващият състав въз основа на извлеченията от сметката на ищеца и заключението на счетоводната експертиза е направил извод, че начислената електроенергия от касатора за процесния период в размер на 28 159,95 лева е изцяло заплатена. За периода от 22.05.2013г. до 19.06.2013г. касаторът е издал кредитни известия, с които са намалени задълженията за посочения период със сумата от 2 051,37 лева, а за периода от 20.06.2013г. до 22.07.2013г. – със сумата от 2510,82 лева или общо със сумата от 4 562,19 лева, като се признава възстановяването на тази сума. Кредитното известие на стойност 1280,65 лева е неотносимо, тъй като касае период, извън заявеният с исковата молба. На последно място, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на касатора за приложение на корекция по чл.39 от Общите условия на договорите за пренос на електро енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], цитирайки практика на ВКС, според която извършването на едностранна промяна на сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика й е лишена от законово основани, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /отм./, така и след влизане в сила на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: „/1/ Допустимо ли е нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдът не е допуснал исканите от страна повторни експертизи във връзка със заключения на вещи лица, които са от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна и същите са залегнали в мотивите на съда?; /2/ Посочената от въззивния съд практика на ВКС по чл.290 ГПК относима ли е към чл.39 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], съответно с цитираните решения отречена ли е възможността в случаите на допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на средствата за измерване, [фирма] да изготвя справка и представя информация на [фирма] за разликата между фактурираната и реално пренесената електрическа енергия за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90 дни?”.
Първият поставен въпрос е относим за правилността на решението, поради което не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид и факта, че въззивният съд се е позовал, на липса на конкретизация на направеното от касатора оспорване на експертизите и е кредитирал същите въз основа на съвкупната им преценка с целия останал доказателствен материал, във връзка с които решаващи мотиви на съда не е изведен въпрос в приложението към жалбата. По съдържащите се във втория въпрос твърдения за ограничаване на периода, за който може да се отстрани грешка, изразяваща се в разлика между фактирираната и реално пренесената енергия, няма произнасяне на съда, поради което и този въпрос не обуславя крайния изход на спора и не покрива изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът навежда всички допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК без да сочи или представя практика на ВКС или на съдилищата, като не са изложени и съображения от къде се извежда осъществяването на всяко от основанията за допускане на касацията. В наведените доводи се съдържа обосновка единствено за неправилност на атакувания акт, но основанията по чл.281,т.3 ГПК са различни от тези по чл.280, ал.1, т.1-.т.3 ГПК и могат да се разглеждат само, ако решението бъде допуснато до касация, но не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Непосочването / непредставянето на практика на ВКС или другите съдилища, в противоречия с която да са дадени разрешенията на поставените въпроси от решаващия състав /за цитираната от въззивния съд практика се твърди от самия касатор, че е неотносима за спора/, води до недоказване на наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е налице и последния релевиран допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е формално посочен, без каквато и да е обосновка.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 630 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1735 от 26.11.2014г. по в. гр. д. № 1953/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 630 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.