О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 07.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2388 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. П. срещу решение № 118/19.01.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 5 състав по в.т.д. № 3229/2013 г., потвърждаващо решение от 16.05.2013 г. по гр.д. № 139/2012 г. на Окръжен съд Монтана /ОСМ/, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 64600 лв., представляваща частично претенция за неплатена цена на доставени премикси и биоконцентрати в общ размер от 360085.53 лв. със законна лихва и 2000 лв. мораторна лихва. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на ОСМ, САС е приел, че отношенията между страните са по търговски продажби на стоки, обективирани в представените по делото 18 фактури, в които е посочено съдържанието на сделката – вид на стоките, стойност и начин на плащане, като с изключение на 3 от тях, всички са отразени в счетоводните книги на двете страни, включени са, по данни на самия ответник-купувач /сега касатор/ в дневника му за покупки за съответния период по ЗДДС. САС е приел, че дори подписите за купувач върху фактурите да са положени от лице, за което не може да се установи, че е упълномощено да получи стоката, то търговецът е узнал за получаването й по смисъла на чл.301 ТЗ, което е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му, а не се презюмира. Относно 3-те фактури, за които ССЕ не е установила дали са отразени в счетоводството на ответника е прието на основание чл.161 ГПК, че ответникът е създал пречки за събиране на допуснатите доказателства, тъй като по допуснатата ССЕ на вещото лице е било отказано съдействие за осъществяване на проверката от ответника по отношение на тези 3 фактури. Не е уважено възражението за прихващане от страна на купувача за сумата 365500 лв. – претърпяна вреда загуба, поради лошо качество на доставените стоки, в резултат на което нараснала смъртността на отглежданите от ответника бройлери, тъй като не е установено нито конкретната причина за смъртността на птиците, нито връзката със закупената стока.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата
В настоящия случай касаторът визира следния въпрос: „Как се доказва наличие на договор за търговска продажба между юридически лица предвид регламента на чл.293 ТЗ“, като се твърди противоречиво разрешение на този въпрос от САС с приложено решение № 62/25.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 546/2008 г. конкретно, че в хипотеза при липса на надлежно упълномощаване на трети лица, подписали експедиционни бележки не може да се приеме презумпция на чл.301 ТЗ. Въпросът е във връзка със спора, но разрешението му е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, включително и с цитираната от касатора. Безспорна е практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, че само по себе си отразяването на двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника – купувач и ползването на данъчен кредит от него представляват признание на задължението и доказват съществуването му /решения на ВКС № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г., № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г., № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г./. В този смисъл е и приетото от САС по настоящото дело и то не е в противоречие с приетото в цитираното от касатора решение № 62.25.06.2009 г., доколкото в това решение е установено, че процесните експедиционни бележки не само са подписани от лица, за които няма доказателства да са надлежно упълномощени от търговеца, получател на стоката, но и при извършената проверка в счетоводството на дружеството вещото лице е установило липса на първични счетоводни документи за процесните продажби и липса на данни за записване във вторични счетоводни документи, като носители на диференцирана информация, какъвто не е настоящият случай – както се посочи по-горе всички 18 фактури, без 3 от тях са надлежно осчетоводени от двете страни, което е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл.301 ТЗ, а за непредставените 3 фактури е прието, че ответникът е създал пречка на вещото лице да извърши възложената проверка и твърдените факти са приети за доказани. При тези данни няма основание за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не са изложени съображения за наличие на такава по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а само позоваването на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплатят на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/19.01.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав по в.т.д. № 3229/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], Индустриална зона „О.“, ул. „3020“ № 34 ет.6 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.