О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 23.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2158 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на И. К. Д., Ж. К. Д., Б. К. Д. и Т. К. Иванова, всички чрез адвокат Н.Д. и на З. [фирма] чрез старши юрисконсулт Б.А. срещу решение № 463/09.03.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д. № 3893/2014 г., съответно касателно отхвърлената и уважената част на предявените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност, в жалбата на З. [фирма] – още и за недопустимост и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК в двете жалби.
Ответникът по касационната жалба на И. К. Д., Ж. К. Д., Б. К. Д. и Т. К. Иванова – З. [фирма] не взима становище по жалбата, а ответниците по жалбата на З. [фирма] оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от настоящите касатори И. К. Д., Ж. К. Д., Б. К. Д. и Т. К. Иванова срещу З. [фирма] по чл.226 КЗ /отм./ и и чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение – по 150000 лв. за всяка от ищците за неимуществени вреди от смъртта на техния баща К. К., настъпила при ПТП на 03.08.2012 г. Исковете са изцяло отхвърлени от СГС, чието решение е изменено, като са присъдени обезщетения на всяка от ищците в размер на по 20000 лв. със законните последици. САС е приел, че бащата на ищците е пострадал при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“. Прието е, с оглед изслушаната комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, че в тъмната част на денонощието – около 22.30 часа, бащата на ищците К. К. е лежал неподвижно на пътното платно на главен път между селата О. и П., пътят с две платна всяко с ширина около 3.60 м., на не повече на 2 м. от банкета. МПС управлявано от Ж. В. се е движело със скорост от 96 км/ч на къси светлини /в насрещното платно е имало движение/. След възприемане на лежащия на пътя, водачът задействал спирачната система, настъпил е удар, провлачване на тялото и превъртане, следствие на което К. К. е починал. САС е приел, че водачът е бил в нарушение на упражняваната скорост от 96 км/ч преди удара при разрешена такава извън населено място от 90 км/ч, което според САС само по себе си обосновава извод за нарушение на императивни законови разпоредби. Според САС поведението на водача е в пряко нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като избраната скорост не е съобразена с особеностите на времето на пътуване – в тъмната част на денонощието и на около 700 м. преди разклона за [населено място], при което водачът е бил длъжен да предвиди евентуално включване в движението на други пътници от разклона и да намали скоростта. Обсъдено е и обстоятелството, че в пострадалия е установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта 1.87 промила, но е посочено, че липсват данни падането на пътното платно да е резултат именно от алкохолното опиянение. Определен е цялостен размер на обезщетението за всяка от ищците, всички дъщери на К. К., в добри отношения с него и тежко понесли смъртта му /показания на св. Н. И./, от по 100000 лв. при прието съпричиняване в размер на 80%, тъй като пострадалият е лежал неподвижно и е представлявал препятствие на пътното платно, което е предпоставка за настъпване на произшествието, в това положение е поставил в опасност своя живот и здравето си.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
По жалбата на И. К. Д., Ж. К. Д., Б. К. Д. и Т. К. Иванова касателно отхвърлената част на исковете: В жалбата като основание за допускане на касационно обжалване се визират въпроси, свързани с приложението на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД – размера на обезщетението за неимуществени вреди и размера на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, за разрешението на които се твърди противоречие със съдебната практика – ППВС № 4/1968 г. и решения на тричленни състави на ВКС, въззивни и първоинстанционни състави. И двата въпроса са във връзка със спора, но като разрешение са фактологично обусловени, а съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка на въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил критериите, съгласно указанията в ППВС № 4/1968 г. и относимите за същите обстоятелства, установени по делото, а за приетия размер на съпричиняване на пострадалия е взел предвид доказателствата, свързани с механизма на ПТП-то, скоростта на движението на процесното МПС и положението на пострадалия, в което се е поставил и което е в причинна връзка с настъпване на произшествието при изложени подробни съображения. С оглед на тази фактологична обусловеност на разрешенията във връзка с приложението на чл.52 и на чл.51 ал.2 ЗЗД от събраните доказателства по настоящото дело, както и необходимостта от конкретна преценка за всеки отделен случай, за разрешението на тези въпроси няма основание да се приеме наличие на допълнителен
критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – представената съдебна практика е по обективно неидентични казуси и при други доказателства, а съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС по тази касационна жалба.
По жалбата на З. [фирма] касателно уважената част на исковете: Касаторът визира въпроси, свързани с приетата от САС противоправност в поведението на водача на МПС, което е неправилно, тъй като се касаело до случайно деяние. Посочва се, че друг състав на САС за същия случай е потвърдил отхвърлително решение за претендирани обезщетения за смъртта на същия пострадал от други негови деца, с оглед на което се поддържа и недопустимост на въззивното решение по настоящото дело.
Настоящият състав на ВКС счита, че няма данни за вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед представеното решение на друг състав на САС за същия случай, при който е потвърдено отхвърлително първоинстанционно решение за претендирани обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. К. от други негови деца. Видно от приложеното решение на САС № 2135/24.11.2014 г. по гр.д. № 2940/2014 г., недопуснато до касационен контрол с определение на ВКС № 31/19.01.2016 г. по т.д. № 735/2015 г., служебно известно на съда, САС е приел от заключението на авто-техническа експертиза по делото, че МПС-то, бутнало лежащия на шосето К. К., се е движело със скорост 69.24 км/ч, т.е. под максималната разрешена извън населено място скорост от 80 км/ч. Следователно по двете производства, макар и за един и същ факт – скоростта на управляваното МПС, причинило процесното ПТП и смъртта на К. К., са приети различни величини от изслушаните и по двете дела авто-технически експертизи. Основен принцип в гражданския процес е принципът за разкриване на истината /чл.10 ГПК/, който е свързан с формалната истина. Установената формална истина в друго съдебно решение не може да бъде задължителна за състав, който разглежда идентична претенция, предявена от друг ищец, установена с други доказателства – влязло в сила решение на друг състав по идентичен иск за същия случай няма задължителна сила за настоящия състав на ВКС, тъй като не е налице обективна идентичност на страните, а пределите на силата на пресъдено нещо по чл.298 ал.1 вр. чл.297 ГПК са очертани единствено за влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. В този смисъл обстоятелството, че друг състав на САС е потвърдил отхвърлително решение за претендирани обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. К. на други негови деца от същото ПТП, но при приета различна скорост на управляваното МПС, не е основание за недопустимост на въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба. Скоростта на движение на процесното МПС преди удара е определена по двете дела с авто-технически експертизи, чиито заключения са били обсъдени във всяко едно от делата. Обстоятелството, че идентични претенции са заведени с отделни искови молби от различни страни и въз основа на тях са образувани различни производства обуславят възможност за различно възприемане на общите факти и за различно решаване на правата и задълженията, които почиват на едно и също основание. Следва да се има предвид още, че лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък /ПП на ВС № 5/1969 г./ не са необходими другари и в този смисъл не е задължително решението да бъде еднакво спрямо всички /р. № 193/22.12.2015 г. по т.д. № 912/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, служебно известно на съда/.
Разрешението на въпроса за отговорността на водача на МПС в настоящия случай е фактологично обусловено и за него важи гореизложеното по другата касационна жалба. Установената от заключението на авто-техническата експертиза по настоящото дело скорост, с която се е движило процесното МПС преди удара, а именно 96 км/ч е над максимално разрешената скорост – 90 км/ч и е дало основание на съда да приеме, че движение със скорост над допустимо разрешена такава е нарушение на императивни законови разпоредби и е в пряко нарушение на нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП. В този смисъл изводът не почива на липса на виновно поведение, липса на нарушение на правилата за движение по пътищата, което може да се квалифицира като случайно деяние, както се поддържа в касационната жалба на този касатор, а на установената и приета от съда скорост на МПС-то преди удара в лежащия на пътя К. К., която скорост е над разрешената такава извън населено място, респ. нарушение на ЗДвП на управлявалият МПС-то водач. Поради фактологичната обусловеност на разрешението на въпросите визирани от касатора в обжалваното въззивно решение, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по тях по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК с оглед представената съдебна практика по обективно неидентични казуси и доказателства за установяване на относимите факти по тях, а съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС и по тази касационна жалба.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в цялост по двете касационни жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 463/09.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д. № 3893/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.