О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 14.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. № 575 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТБ [фирма] срещу решение № 257 от 20.10.2015 г. по в.т.д. №204/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта , с която е обезсилено допълнително решение от 24.11.2014г. по т.д.№ 409/ 2013г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото за признаване за установено на осн. чл. 422ГПК ,че [фирма] и А. П. К. дължат на банката сумата от 13 588.83лв. заплатена ДТ и 8690.30 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и е отхвърлено искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски по ч.гр.дело №1866/2012г.
Касаторът сочи недопустимост и неправилност на решението при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложените по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация [фирма] и А. П. К. поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал. 2 ГПК. Възприемат същата за неоснователна, а въззивното решение за валидно, допустимо и правилно. Направено е искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ. бр.50 от 2015 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието „търговско дело“ е по-широк от това за „търговска сделка“, но също и от „търговски спор“, както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 ГПК. В конкретния случай предмет на спора е установителен иск са вземания от заплатени в заповедното производство ДТ и адвокатско възнаграждение, като основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е договор за кредит. Вземането на касатора, предмет на заповедта за изпълнение, също е било предмет на установителен иск по чл.422 ГПК, но в тази му част решението е влязло в сила. Страни по договора за кредит са търговските дружества, а физическото лице е встъпило в дълга при условията на чл.101 ЗЗД. Договорът за кредит е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, което определя делото като търговско и по отношение на физическото лице / чл. 286, ал.2 ТЗ/. При определяне на делото като гражданско или търговско съдът съобразява предмета на спора, така както е определен от ищеца в исковата молба като основание и петитум. Според приетото в т.10в ТР №4/2013г. от ОСГТК на ВКС разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. В исковия процес разпределението за отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формиране на размера на цената на иска. От горното следва, че по отношение на установителния иск за разноски, следва да се приложи императивното правило на чл.280, ал.2 ГПК и тъй като искът е за суми до 20 000лв., касационната жалба няма да подлежи на разглеждане. Делото е търговско с оглед страните и договорната връзка Цената на обективно съединените искове за ДТ и адв. възнаграждение изключва касационния контрол на обжалваното решение – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът дължи на ответниците по касация разноски в размер на 600 лв. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, документирани в договор за правна помощ от 19.02.2016г..
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ТБ [фирма] срещу решение № 257 от 20.10.2015 г. по в.т.д. №204/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с което е обезсилено допълнително решение от 24.11.2014г. по т.д.№ 409/ 2013г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото за признаване за установено на осн. чл. 422ГПК ,че [фирма] и А. П. К. дължат на банката сумата от 13 588.83лв. – заплатена ДТ и 8690.30 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и е отхвърлено искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА ТБ „Ю.” ЕД да заплати на [фирма] и А. П. К. разноски от 600 лв.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: