Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София, 13.01.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2842 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по иск на Г. Г. Н. срещу [фирма] за отмяна на решението на Арбитражен съд /АС/ при Европейската юридическа палата – София от 17.07.2015 г. по в.арб.д. № 100/2015 г. на основание чл.47 т.4, т.2 и т.3 ЗМТА. С арбитражното решение Н. е осъден да заплати на [фирма] сумата 706 лв., от които 300 лв. главница, 286 лв. договорна лихва и 120 лв. административни разноски със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за образуваното арбитражно производство, за назначението на арбитър, не са му връчени исковата молба и книжата – нарушение на чл.47 т.4 ЗМТА. Ищецът релевира и нарушение на чл.47 т.2 ЗМТА – няма арбитражно споразумение, надлежно сключено в писмена форма и не са налице доказателства в този смисъл /нарушение на чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА и чл.2 и чл.3 от Правилника на АС/. Ищецът твърди още, че няма писмено арбитражно споразумение, нито разменени електронни текстове в този смисъл, като общите условия /ОУ/, съдържащи арбитражна клауза, приложени към арб.д. са в абсолютно негодно състояние като текст и документ, поради 100% им нечетливост. Според ищеца приетата с тези ОУ арбитражна клауза остава изцяло недоказана пред арбитъра, в този си вид представлява нарушение на чл.143 З., нарушение е на обществения ред /чл.47 т.3 ЗМТА/. Отделно се поддържа нарушение на обществения ред /чл.47 т.3 ЗМТА/, поради уважаване от АС на претенция за начисляване на лихва върху лихва и начисляване на недължими такси.
Ответникът по иска – [фирма] оспорва предявения иск и моли да се отхвърли по подробно изложени съображения в писмен отговор, които поддържа в о.з.
ВКС, ТК, 1-во отделение намира, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 17.07.2015 г., препис от същото е получен от ищеца на 18.07.2015 г. /обратна разписка за връчен препис чрез куриерски услуги с вписване за съдържанието на пратката – р. по арб.д. № 100/2015 г./, исковата молба по чл.47 ЗМТА е постъпила в съда на 19.08.2015 г., т.е. в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима.
По същество исковата молба по чл.47 ЗМТА е основателна поради следните съображения:
По основанието за отмяна по чл.47 т.4 ЗМТА: Същото е неоснователно. АС при Европейската юридическа палата – София е сезиран с претенции от [фирма] срещу Г. Н. по неизплатен кредит – договор за онлайн кредит № 265854/31.12.2013 г. АС е приел, че Н. е получил препис от исковата молба пред АС и доказателствата към нея на 27.06.2015 г. при условията на чл.10 ал.6 от Правилника. Това се установява от приложените по делото удостоверение № 303-100-2015 от 30.10.2015 г. на С. АД, товарителници, с които документите са изпратени по куриерска служба С. АД с отбелязване на датите и часовете на посещенията на адреса на Н. /гр. София, [улица]/, на който не е намерен в посоченото време. Направени са неуспешни опити за телефонна връзка, поставени са уведомителни стикери на С. АД с посочени номера, но получателят не се е явил да получи книжата си. Доколкото Н. е търсен на адреса, на който живее и на който по-късно /на 18.07.2015 г./ е получил арбитражното решение при отразени посещения по дни и часове от куриерите на С. АД с поставени стикери за получаване на пратката в офис на С. АД, както и отразени телефони, на които е търсен, няма основание да се приеме наличие на допуснато нарушение по чл.47 т.4 ЗМТА.
По основанието за отмяна по чл.47 т.2 ЗМТА: Същото е основателно. АС е приел наличие на валидно арбитражно споразумение между страните, разписано в т. 14 от раздел ХІІІ от ОУ, неразделна част от сключения между страните договор за кредит. Според АС нито една от страните не е възразила срещу компетентността на АС. По делото няма спор, че отношенията между страните са по договор за кредит, сключен онлайн, като няма изрично отделно писмено арбитражно споразумение, а се твърди наличие на арбитражна клауза в ОУ, неразделна част от договора за кредит. АС е обосновал своята компетентност именно с тази арбитражна клауза в ОУ и липсата на възражения срещу компетентността на АС от Н.. Приложените ОУ, на които АС се е позовал са в абсолютно нечетлив вид, поради изключително дребен шрифт. Недоказани са твърденията на представителя на [фирма], че шрифтът при сключване на договора е по-различен от показания при принтиране на документа. Следва да се посочи, че сключеният между страните договор за кредит е такъв за финансова услуга по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, който закон има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние /чл.2 ЗПФУР/. Именно с оглед постигане на тази цел законът задължава доставчика да предостави на потребителя, преди да бъде обвързан от предложение или от договор, информация за финансовата услуга, информацията се предоставя по разбираем начин, на хартиен или на друг траен носител и трябва да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение /чл.8, чл.10 ал.1 и чл.11 ал.2 ЗПФУР/. Такава пълна, вярна и разбираема информация не е предоставена на потребителя Н. с приложените по делото ОУ и съдържащата се в тях арбитражна клауза. Вярно е, че договорът е сключен на 31.12.2013 г., а разпоредбата на чл.10 от З. относно изискването за размер на шрифта – не по-малък от 12 е в сила от 23.07.2014 г., но представените по делото ОУ са с толкова дребен шрифт, че са на практика нечетливи и независимо, че договорът е сключен преди изменението на чл.10 З. /ДВ бр.35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г./, при неизпълнение на задължението на доставчика за предоставяне на потребителя на информацията на хартиен носител по разбираем начин, както изиска ЗПФУР, няма основание да се приеме, че двете страни са сключили договор при знание и съгласие за арбитражно споразумение по тези ОУ.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че при липсата на писмено уговорено арбитражно споразумение по чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА се смята, че има арбитражно споразумение, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът за бъде разглеждан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража /чл.7 ал.3 ЗМТА/. В случая именно поради липса на възражения от страна на Никогосян АС е приел, че е компетентен да разгледа спора и в този смисъл се е позовал на липса на оспорване компетентността на арбитража /чл.7 ал.3 ЗМТА/. Но за прилагането на изключението, относно наличието на арбитражна клауза, извън уговорката в писмена форма, е необходимо изрично волеизявление и то обективирано в писмена форма, с което ответникът се съгласява спорът да бъде разрешен от арбитраж. Настоящият случай не е такъв – ответникът Н. не е взел „участие“ в арбитражното производство по смисъла на закона, извършвайки процесуални действия като подаване на отговор на исковата молба, възражение по иска, предоставяне на доказателства и писмена защита. Участие означава активно поведение, изразяващо се в извършване на процесуални действия, а не единствено в липса на възражение за компетентност, както в настоящия случай. Следователно, приетите от АС за връчени съобщения до ответника за образуваното арбитражно производство при условията на чл.10 ал.6 от Правилника не могат да бъдат приравнени на „участие“ в арбитражното производство и липсата на оспорване на компетентността на АС.
С оглед основателността за искането за отмяна по чл.47 т.2 ЗМТА и приетата липса на арбитражно споразумение, съдът не се произнася по искането за отмяна, свързано с опорочаване на споразумението с оглед изискванията на чл.143 З. и произнасянето от АС в нарушение на обществения ред по чл.47 т.3 ЗМТА.
По изложените съображения арбитражното решение следва да се отмени на основание чл.47 т.2 ЗМТА, като съгласно чл.49 ал.1 ЗМТА делото не се връща за ново разглеждане на АС. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 770 лв. /720 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса/, поискани с исковата молба и в о.з. на 26.11.2015 г. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат И. /чл.78 ал.5 ГПК/ – същото като размер не дава основание за преценка, че не съответства на правната и фактическа сложност на делото, за се приеме прекомерност на възнаграждението /мотиви към т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата – София от 17.07.2015 г. по в.арб.д. № 100/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Г. Г. Н., [населено място],[жк]бл.30 вх.А ап.19 сумата от 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.